Много съм щастлив, че започнах серията за Шарп на Бърнард Корнуел – дори не съзнавах колко много ми липсва такъв тип приключенско-романтично четиво, сред което можеш просто да се отпуснеш и да оставиш на едно много добро перо да те води сред екзотични преживелици. След „Тигърът на Шарп“ и „Триумфът на Шарп“ едноименният герой от редови окаяник е вече офицер – нещо почти немислимо в онези времена и нрави, но това му повишение му носи повече проблеми, отколкото ползи в „Крепостта на Шарп“.
Както споменах и в другите книги, фактически Корнуел проследява кариерата на Артър Уелсли, бъдещия триумфиращ херцог Уелингтън, а Шарп е лепилото, което сглабя действието. Още една невъзможна задача предстои на не твърде многобройните британски части, които досега са успявали да спечелят срещу превъзхождащите ги числено местни противници, но сега трябва да превземат крепостта Гауилгуир, за която казват: „Дори цяла Индия да падне, в Гауилгуир сърцето ѝ още ще тупти“. Там са се спасили разбитите индийци, пак там се е скрил предателят Дод, който ръководи своите непобедени части и вярва, че е безсмъртен след ред близки срещи със смъртта през годините. Там, в орловата крепост, той е убеден, че ще бъде недосегаем за своите сънародници, които имат доста причини да го обесят.
А Шарп има и лични такива. Само дето първо трябва да се оправи с нашивката си и това, че никой не го бръсне за нищо. Докато окайва своето нелепо положение – ни риба, ни рак, – той все пак получава възможност да се отличи, макар да е пратен да се занимава с обоза. Което е и мястото, където много се краде, и където всъщност се печелят битките. А наблизо, както винаги, се навърта и сержант Хейсуил, неговият заклет враг, който този път ще успее да надделее и да получи своето отмъщение. Преди Шарп да се завърне на бял кон, разбира се, този тип книги си имат установена логика и купищата бъдещи книги за героя изключват нещо крайно да му се случи.
„Крепостта на Шарп“ е последната книга с битки на индийска земя, следващата е „Шарп при Трафалгар“, ще я прочета скоро, така че Корнуел се е раздал напълно. Описанията на обсадата на непревземаемата крепост, на нейните страховити стени и пропастите наоколо, британската тактика, която изисква реки от кръв, и в крайна сметка невъзможния пробив, воден от ще се сетите кого, са оформени в стремително приключение, което човек просто не може да спре да чете, има нещо толкова дяволски привлекателно дори и в реално неправдоподобната история за морал и смелост, за слабост и малодушие, всеки герой си получава ролята и я играе до смърт… или победа.