Преди доста години вече прочетох една от книгите на Юлия Спиридонова-Юлка, защото бях адски впечатлен от нея, ако не ме лъже паметта, ѝ взех интервю за вестник „Сега“ (не ме лъже, намерих го). Книгата се казваше „Графиня Батори“ и бе страшно забавна – Юлка просто умее да говори на езика на младите, без това да звучи изкуствено или снизходително. Затова и оня ден в книжарницата при вида на тази корица (която ужасно ми напомни на един съученик, с когото деляхме един чин и пишехме идиотски истории заедно) просто трябваше да си я купя. „Кронос. Тоя нещастник!“ ме привлече и с тематиката си за наркотиците, което пък отключи друг ученически спомен – тогава учителката ми по литература ми бе възложила да напиша пиеса (?!) на тази тема, а аз стигнах до начален пламенен монолог, в който протагонистът-наркоман се надсмива над жалкото и безрадостно съществуване на хората в публиката. И друг спомен (цяла редичка бяха, наредени под строй) за книгата „Мементо“ на Радек Йон, която доста силно ми повлия и ме отказа отрано от бягствата в други светове. Но да се върна на Юлка, а за спомени ще си отворя друг блог, който ще нарека Никойнещедачететоваландия.
Юлка е откровена до болка в тази книга. Нейният герой е прям, самокритичен, отчаян, депресиран… и макар действието да тече леко и забавно, то същността на случващото се е трагична. Кронос е момче с математически талант, но е зависим – загубил е приятели, загубил е връзката с майката си, няма приятели, само една крехка обич към Тина (да, онази Тина и половина) го свързва с реалността. Много деликатно Юлка ни въвежда в неговия нихилистичен свят, в кражбите от дома, контактите с други зависими, приятелите, които е губил в буквалния, не преносен смисъл. Среща ни със смъртта, с отчаянието, с нуждата. Кронос не иска да бъде спасяван, няма и силата сам да излезе от водовъртежа… Появата на негов полубрат обаче може да промени това и той се оказва заточен в едно село, където абстиненцията му бива лекувана с тежък физически труд и контакти с колоритни възрастни скици. Но предстоят още много приключения. А наркотиците са могъщ противник.
Любов Петрова правдиво пише за „Кронос“ в Goodreads, че „ако тя успее да спаси и един-единствен тийнейджърски живот, заслужава не 5, а 25 звезди.“ Темата е болезнена и в тон с привичките по тези земи се замита под килима. Родителите не искат и да чуят за тая възможност, децата пък едва ли биха чели за нещо, което да ги откаже да опитат нещо яко. Но може би точно този тип роман, който е хем забавен, хем пределно сериозен, може да помогне. Надявам се да е така. Юлка е национално съкровище и нейната смелост да броди из детските животи по деликатен и съчувстващ начин заслужава адмирации. А умението ѝ да пише на „хъшлашки“ е просто изключително 🙂
От същия автор
От същите жанрове
