Рядко казвам, че една книга ми е “отвъртяла главата”. “Кръчмата на Калахан” не просто направи това, а я хвана с неспасяема хартиена хватка, засили се със страхотната си корица и запрати мозъкосъдът ми далеееч, далеееч отвъд планините на читателското наслаждение. Разбит от съвършеното удоволствие. Като оставянето на празната чаша след съвършената последна последна глътка амброзия с неопределен градус.
Скъпи дами, “Кръчмата на Калахан” е съвършената селф хелп книга, единствената по рода си, която съм срещал и която практически и немагически боготворя. Скъпи господа, в тази кръчма се говори за пиячка, извънземни и спасяване на света. Скъпи пришълци, харесвате ни сред тези страници, дори и в края. Дори и в него.
Бих си одрал кожата, за да ви изнудя да прочетете това чудо, честно. И преди час се изкефих мегаяко, като се оказа, че има още тираж, и то на цена отпреди 12 години – 8.60 за 470 страници! Накупих колкото можеха да се съберат в раницата и сега имам както за поръчки – а такива ще дойдат, свещено убеден съм, – така и смятам да подарявам на приятелите ми. Защото книгата е фантасмагоневероятническа!
Но спри, сърце. Успокой. Пийни нещо. Ха така. По-добре е, нали?
Нека ви кажа какво е кръчмата на Калахан. Или нека самият Спайдър Робинсън си каже с леко завален, но трезвен до последния неврон глас:
— Че в човешкото сърце и човешкия ум — без значение къде точно и без значение доколко изкривени или тайни са те — не съществува нищо, което да не може да бъде понесено, ако има с кого да го споделиш. Тъкмо в това е същността на тази кръчма: да помага на хората да отварят чекмедженцата в главите си, дето държат най-опасните си тайни, и да ги споделят. Ако ти имаш болка и аз имам болка и си ги споделим, по някакъв безумен начин и на двамата накрая ни остава по-малко от половин болка на глава — рекох аз и отпих глътка „Бушмил“. — Тъкмо това предлага Кръчмата на Калахан. И доколкото знам, никъде другаде в света няма подобно място.
Кръчмата на Калахан е от онези свещени литературни топоси, около които се градят митовете – като Ресторанта на края на Вселената. В нея по неясни (но изясняващи се до края) метафизични причини се е сформирала клиентела от отворени към болките на всеки хора, които на всичкото отгоре обичат да си пийват добре, да се състезават в измисляне на най-праводоподобни небивалици, да спасяват планетата и други такива. Калахан има особена ценова политика, която включва свободата да чупиш на воля чаши в специалната камина – и тази привилегия се използва щедро, непрекъснато и разсипнически.
Глава след глава Робинсън разказва историйки през очите на Джейк, един от редовните посетители. Всяка от вечерите е уникална, случва се нещо необичайно, в това число – терапия на извънземен, който трябва да унищожи планетата, телепатични спорове, пътешественици във времето, вампири, глобални конспирации и още какви ли не чудеса, защото кръчмата на Калахан е централната и най-важна точка на планетата – всичко странно може да се случи там… и се случва.
Привидно отделните разкази, които са от чуден по-чуден, писани в различни години, неусетно водят към края, където всичко намира обяснението и смисъла си. А злобен извънземен идва да изпепели планетата. И само редовните пиячи в Кръчмата могат да я спасят.
“Кръчмата на Калахан” е едно от най-съвършените книги, които съм чел в живота ми. Без каквито и да е претенции, тя говори на лек и забавен език (Кома, голяма работа си!!!), искри от хумор и задълбочено познаване на човешката психология. Както написах в началото – това е съвършената селф хелп книга и за разлика от 99.999% от всички други има полза от нея и няма смисъл да бъдат писани нови. Това е фантастика, това е психологически труд, това е приключенска книга в най-добрите традиции. Има любов, има страст, има фатални жени и чудновати мъже, има качествена пиячка. Има всичко.
Ще препрочитам тази книга поне веднъж годишно. Минимум.
И много, много специални благодарности на Тони Пашова, която изрично ми я препоръча. Дължа почерпка!
Точно на обратното мнение за книгата е колежката Ана Хелс. И в някоя паралелна вселена може дори да е права. Но не и в тази 🙂
От същите жанрове
