Не съм сигурен, че искам да сте подготвени, като започвате да четете „Кръгът“ на Дейв Егърс. Дори и положителна настройка не е нужна – това е една от Книгите на годината и е хубаво сами да се уверите в това. Колкото и да е иронично, ще ви я препоръчвам именно чрез механизмите, на опасността от които тя е посветена. Интересен когнитивен дисонанс създава да четеш за утопичната посока, в която ни отвеждат технологиите (и от които съм, хм, охотна, дейна част), и все пак от тона, от поведението на героите и това, което се стоварва върху им, от цялостната постепенно нагнетяваща се атмосфера, да усещаш как се превръща в антиутопия. Истинската стойност на романа е именно в това – в проследяването на малките, лесните, желаните крачки. Всяка една от тях е в положителна посока, безспорно, обосновано, смислено и видимо забавно дори. Но като в налудничавите рисунки на Ешер постоянното изкачване в този роман води до ада. Адът на социалният рай, абсолютната демокрация и пълната откритост.
През последните години разглеждах поне десетина книги, посветени на опасностите от развитието на технологиите, за това как се отразяват на мисленето, на комуникацията, на човешката същност и обществени институции. До една ги отхвърлих за издаване у нас, не мисля, че би имало достатъчно публика за подобна тема, дори да са преинтересни. За сметка на това никога не забравих какво прочетох в „Колко глобализация може да понесе човекът“ на Рюдигер Сафрански. Той пише, че в по-раншни времена само прислугата е трябвало да е на линия винаги. Сега, с модерните средства за комуникация, всички сме се превърнали във взаимни слуги; и допълва, че „в мрежата от комуникации не съществува не-комуникация, тъй като тя също е от комуникативно същество. Това го знае всеки, който има мобилен телефон. Потенциално той е винаги намираем и затова носи товара на обяснението, когато не е намерен.“
(Докато пиша този текст, гледам мач, но пък нарочно изключих фейсбук, за да не ме разсейват постоянните известия. Е, автоматично го включвам през 4-5 минути, ако не го направя, чувствам, че изпускам нещо, че не съм част от потока на комуникацията. Именно за това говори Егърс чрез героите си.)
Да опиша все пак книгата накратко. Представете си, че сте поканени на работа в съвършената корпорация – тази, която е фалирала „Фейсбук“ и „Гугъл“, която е успяла да надмогне анонимността и тролщината, която е направила възможно всеки жител на планетат да да има уникален, сигурен профил, чрез който да комуникира, работи, пазарува, да се забавлява… всичко. „Кръгът“ е ултимативната социална машина. Да работиш там е привилегия, защото в него се гради бъдещето – иновативни технологии, забавления, там са най-светлите умове, най-бляскавите гении, тези, които променят света към добро. Едно неспирно пиршество на самодоволството и нарцисизма.
Мей Холанд получава възможност да бъде част от Кръга, благодарение на своя близка приятелка, издигнала се до мениджърска позиция. Първите дни са сън – всичко е красиво, функционално, получава джаджи, които не са в свободна продажба все още, в Кръга се случват безброй интересни неща, от които можеш да си част, имаш куп привилегии и удобства, недостъпни за останалата част от света, тънеща в обичайните войни, икономически кризи, мизерия, безработица и прочие. Но Кръгът е отделен от това – милиардните печалби се изразходват щедро за щастието на служителите му. Единственото, което се иска от Мей, е да бъде дейна част от Кръга. И Кръгът иска само едно – тя да е дейна част от него. Постоянно.
Егърс проследява кариерата на Мей отблизо, ден след ден, седмица след седмица. Отношенията със семейството ѝи особено с бившия ѝ приятел, който е антисоциален примитив по обичайните (разбирай, тези на Кръга) норми. През нея се възправя един примамлив свят, в който тайни няма – миниатюрни камери предават картина от горещи точки на планетата ден и нощ, политици се съгласяват да предават на живо ежедневието си денем и нощем, за да докажат честността си, споделянето на информация и оценката на останалите – в положителен смисъл – са по-важни от всичко. Рай за общуване и комуникация, рай за младите, жизнените, енергичните, пробивните (у нас бихме ги иронизирали като „умните и красивите“, знаете в каква връзка).
Осъзнавам, че потайността е отклонение от нормалното поведение. Че е нещо лошо, че принадлежи на сенките, не на светлината и щедростта. И когато ощетяваш приятелите си или някой като Гърнър от подобни преживявания, на практика крадеш от тях. Не им предоставяш достъп до нещо, върху което имат пълни права. Познанието е основно човешко право. Равният достъп до всички възможни човешки преживявания е основно общочовешко право.
Мей става все по-комуникативна, участва все по-дейно и в работата, и в забавлението на Кръга, работи усилено за върховната цел – неговото затваряне и окончателното му превръщане в най-важното нещо на планетата, което ще осигури пълна информация за всичко и всеки непрестанно, за да се премине на едно ново ниво на човешкото общество – пълна и пряка демокрация във всеки един момент.
Ясно ви е, че нещата се объркват… или пък стават съвършени, зависи от гледната точка. Как, ще трябва да прочетете. „Кръгът“ е от романите, които всеки запален по технологиите човек трябва да прочете (включвам себе си в това число), защото е прекрасно написано алармиращо предупреждение. Дейв Егърс използва най-фините оръжия на литературата – иронията и сарказма, но ги инкорпорира в сериозни и вдъхновени диалози, в действителност, която видимо е чудесна, забавна и мечтана през цялата човешка история. Разбира се, за нуждите на автора, също както в романите на Айн Ранд, се налага известно оплоскостяване на героите, те са съсредоточени и устремени само в своите кариери и комуникации, нямат пълния набор човешки качества – например съмнение и бунтовност. Но точно тези герои могат да бъдат представителни за една социална класа, която има голямо значение за света – тази от Силициевата долина. Бих препоръчвал да прочетете биографията на Елън Мъск, която излезе наскоро, за да видите точно такъв тип човек – безспорен гений и също толкова безспорен социопат.
„Кръгът“ е от ранга на „1984“ на Оруел без съмнение, изключвам може би предвидимия край, още от началото се досетих за един от ключовите моменти, но няма как. По идентичен начин Егърс използва съществуващите технологии, развива ги мислено с няколко стъпки напред (идеите, които героите му реализират, ще са възможни до броени години, максимум десетилетие) и разглежда какъв свят биха създали. И какви хора биха създали. Едва ли дори на най-отчаяния апологет на технологиите и социалните мрежи това би се понравило.
Но пък възможно ли е да бъде спрян прогресът, особено като е в лъскава опаковка и придружен с мощна маркетингова кампания? И идва да донесе информация, свобода и щастие за всички, навсякъде, във всеки миг?
„Щастие за всички даром и нека никой да не бъде пренебрегнат!“
От същия автор
От същите жанрове
