Само една книга бях чел досега на Майкъл Конъли – „Блудна луна“, а също като нея „Кръв“ е от края на миналото хилядолетие. Тя начева поредица (от само две книги) за бившия служител на ФБР Тери МакКейлъб, който се е справял успешно с преследването на серийни убийци (без един, който му е убягнал), но е трябвало да прекрати службата заради сериозни проблеми със сърцето си. За негов късмет буквално в последния момент се намира донор и животът му е спасен – и сега пред него стои всичкото време на света за едно бавно и мъчително възстановяване, гарнирано с тонове лекарства и по възможност никакъв стрес.
Но тая работа със стреса поне няма да я бъде – на вратата му почуква жена, която му носи най-смайващата вест. В гърдите му бие сърцето на сестра ѝ, загинала при безсмислено престъпление, което малко по малко потъва в папките и явно извършителят така и няма да бъде открит. Привлекателната Грасиела Ривърс е отчаяна и иска да го наеме да се разрови около случая, да приложи старите си умения, изобщо да раздвижи нещата, за да не остане престъплението ненаказано. И Тери не може да ѝ откаже, защото сърцето му не му позволява (не можах да се въздържа). И макар полицията да не е особено кооперативна, той успява да хване нишка, която да го поведе в неочаквана посока, която – разбира се – ще го отведе и до онзи неуловим убиец, който някога му се е изплъзвал. И това не е подсказка, пише го на задната корица, а и книгата е издадена преди 30 години, имали сте време да го разберете.
„Кръв“ ми допадна с изобретателния сюжет, макар че основният обрат бе ясен от самото начало – и все пак пътят до него, сблъсъците с полицията, постепенното разкриване на картите и в крайна сметка поставянето на самия Тери на мушката като главен заподозрян бе оформено много умело в стегнат и ударен трилър. Все повече разбирам защо Майкъл Конъли има толкова много верни фенове у нас – и той като Балдачи не те изненадва, но ти дава това, което обещава.
От същия автор
От същия жанр
