Доста фенове посочиха, че след “Говорителят на мъртвите” поредицата става сложна и безинтересна. Не и за мен – “Ксеноцид” за момента е най-добрата част, която прочетох, сбираща в себе си най-доброто от всички останали и добавяща дълбочина, която далеч надхвърля обичайната за фантастичния жанр. Последното го пиша с много условност, защото нерядко само фантастиката успява по интересен начин да постави сложни проблеми и да посочва различните пътища за разрешаването им. В случая това е проблемът с християнската религия и колко нейната закостенялост може да бъде проблем в бъдещето. Но Орсън Скот Кард не я напада директно. Той посочва различните измерения на религията, дори и позитивните, както и докарва нещата до абсурда – но адски реален абсурд – при който чужда цивилизация, приела християнството, адаптира каноните му и доказва за себе си, че е по-висша от човечеството и следователно последното подлежи на изтребление… познато, а?
Обстановката на Лузитания е нажежена, дори и вече да е ясно всичко (или почти всичко) около тайните на пекениносите и техния странен жизнен цикъл. Джейн успява да изключи комуникациите на смъртоносната флотилия, която държи курс към планетата и няма да навреди да знаете, че тя няма да стигне до нея в тази книга – всичко е оставено за последната част – “Рожби на разума”. Но надвисналата заплаха създава сложен възел, който Ендър и Валантайн просто не могат да разплетат. На планетата три толкова различни вида се намират в крехко равновесие (прилични поразително на расите от “Star Craft”), изолирани и в невъзможност да решат моралната дилема дали собственото им спасение може да е за сметка на другите два.
Пекениносите искат да напуснат планетата и да спасят вида си и Царицата на кошера започва да им строи кораби. Ако успеят обаче, те ще пренесат унищожителния вирус Десколада, част от жизнения им цикъл, и той ще помете човечеството. Какво е Десколадата, какъв е произходът й и могат ли хората и бъгерите да я укротят? Ами ако е разумна цивилизация…
Царицата на кошера иска само да продължи рода си, почти унищожен преди 3000 години от Ендър Ксеноцида (вж. “Играта на Ендър”). Тя е единствената, която разбира в общи линии какво се случва и има ключа към решението, но самата тя не го подозира. Остава й само да защити прасенцата, когато обичайната човешка природа надмогне уж подчинената на смиреността религиозна общност на Лузитания и хората атакуват…
Ендър е в средата на този хаос и нещата вече не са под контрола му. Новото му семейство се е разпаднало, търсещо отговор на различните проблеми и сякаш нищо не може да ги събере отново, дори и опасността планетата да бъде унищожена.
А на далечната планета Път силнорелигиозната китайска общност чува напътствията на боговете от хилядолетия. Те са от реални по-реални, карайки своите избраници да правят чудати неща, но и дарявайки ги с високи интелектуални умения. На трима от тях е съдено да открият флотилията, да разкрият Джейн и да вземат дейно участие в проблемите на Лузитания. Но на какава цена…
“Ксеноцид” е наистина великолепна творба, в която Орсън Скод Кард пита най-важното – какво е да си човек? И как религията, която мъкнем със себе си по други светове, преопределя правенето на нови и нови грешки. А как ще се почувстваме, ако нашата религия (с цялата условност на “нашата” спрямо мен) бъде приета и използвана… срещу нас? Защото диалектиката го позволява твърде, твърде лесно. И в името на християнския бог човечеството бъде изличено…
Орсън Скот Кард е написал наистина величествен цикъл, безусловно сравним с моите любими “Хиперион” и “Фондацията”.
