Цар на забавата е Демил – и това си е. Дори от нищо и никакъв сюжет прави четивна книга, която те кара да се будиш с усмивка, защото знаеш, че иначе протяжното пътуване до офиса ще мине с нея в ръка. „Кубинската афера“ е точно това, което заглавието обещава – ударно приключение в антиутопичната кубинска реалност, а тръпката е осигурена от едни 60 милиона долара, скрити по време на революцията на Кастро, и красивата американка от кубински произход Сара Ортега, която крие повече тайни от самото ЦРУ.
Главен герой е ветеранът от Афганистан Даниъл Маккормик (Мак), който се чуди как да изплати огромния заем, който е взел, за да изпълни мечтата си да има яхта. Той отдава своята „Мейн“ за по няколко часа или дни на всеки, готов да плати добри пари, затова и се оказва на прицела на група противници на Кастро, които са замислили дързък план за отмъкване на споменатите горе милиони. Акцията включа проникване с университетска група на кубинска територия, свързване с местни антикомунистически агенти и бягство с яхтата, която под прикритието на риболовен турнир ще се мотае в кубински води. Какво толкова може да се обърка?
Разбира се, че всичко. Демил повежда на шеметно приключение, доволно оцветено от сексуалното привличане между Сара и Мак. Същевременно те се забъркват в проблеми и с корумпирани кубинци, а в крайна сметка и с властите, а за патриотичен кеф на американската публика е добавена и история за пленени във Виетнам янки, които са измъчвани и убити в Куба, и чиито останки трябва да бъдат върнати на родна земя. Въобще всичко си е налице, а предказуемият край все пак е изработен майсторски.
За разлика от „Златният бряг“ и „Аз, детективът“, в „Кубинската афера“ всичко си е ясно още от първите страници, затова човек може да се отпусне и да се наслади на хумористичния стил на писане на Демил. Реално книгата е повече забавна, отколкото наситена с адреналин, изключая последните страници, когато куршуми летят във всички посоки, а тайната мисия е напът да стане casus belli. Определено няма да пропускам вече нито една книга на автора, а ще си понаваксам и със старите.
Преди два месеца писах за “Телекс от Куба” на Рейчъл Къшнър и сега, докато четях Демил, си мислех колко различни са двете книги, при все че се развиват на едно и също място, макар и с няколко десетилетия разлика. И как стиловият избор постила набор от възможности, които всеки писател може да използва добре или зле. И Къшнър, и Демил са успели в намеренията си, а Куба пак остава неописуема.
Между другото, обърнете внимание колко страхотна е българската корица, много по-добра от чуждите!