Ясно е, че исках първото ревю за годината да бъде на стойностна, запомняща се книга – и, случайно или не, случих точно на такава в последния ден на миналата. „Кучешките звезди“ на Питър Хелър бе отдавна планирана, но все не й идваше времето, до голяма степен заради това, че сюжетът ми напомняше на „Пътят“ на Маккарти, а нейната мрачна безутешност ме угнети и така и не успях да я довърша, ще правя нов опит рано или късно.
Паралели между двете книги могат да се прокарат, това е безспорно – най-малкото по линия на помитането на задръжките и ожесточеното насилие между малцината оцелели. В случая крахът на цивилизацията е причинен от мутирал вирус, който оставя малцина живи. Главният герой – Хиг – се окопава на едно летище в компанията на кучето си и социопатичен странник със страст към оръжията и насилието. С дружни усилия те защитават своя периметър, избивайки безжалостно всеки, който направи грешката да се доближи. Хиг е мечтател, който живее основно в спомените си, където жена му е жива, светът не е разрушен… разказът тече през неговите очи и мисли, накъсан и задъхан, бавен и тромав, често изречения завършват в нищото, но талантът на Хелър е безспорен – някак си бродира изреченията така, че в главата на четящия прошумява продължението на мисълта на героя, дори да не е запечатана в букви. Ден след ден, седмици, месеци, години – пилотът и чалнатият му приятел оцеляват, макар между двамата да тлее непрестанна несигурност и напрежение, твърде различни темпераменти са, а в този постапокалиптичен свят доверието е изчезнало безследно.
Идва момент, в който този монотонен и изпълнен с рискове и постоянно насилие живот вече е непосилен за Хиг, и това му пропадане в пропастта на меланхолията е описано завладяващо. Години назад той е чул глас по радиото и в него покълва убеждението, че може би има и други оцелели, които не са част от озверели банди, а хора, които са запазили човешкото в себе си. Странното е, че Хиг безспорно има много кръв по ръцете си, но успява да опази представата за себе си в положителна от моралната гледна точка страна, и Хелър предава това на читателя. Идве време, в което пилотът вдига своята „Чесна“ към полет, от който няма връщане – за да открие всичко онова, което е останало; и заради което си заслужава да се откаже от сигурния си живот.
„Кучешките звезди“ е прекрасна, меланхолична, тъжна, но и жизнена по много суров начин книга – тя черпи влага директно от корените на истинския живот, освободен от условности. Мъжът, природата и оцеляването – воглаве с постоянната страст към въздуха, към полета, към свободата. Начинът, по който е написана книгата – без пряка реч, с накъсани, кратки изречения, с центрирането само и единствено върху един герой, докато околните се разкриват само в отношенията си с него, – е смел и потапя в безнадеждността на живота отвъд края; но и точно в това може да избуи надеждата, че шанс за ново начало може би съществува, стига огънят отвътре да не загасва.
Всички условности са пометени – остава една оголена природа; няма богове, няма закони, няма нищо, което да пречи на човек да осъществява себе си – дали чрез просто, животинско, агресивно оцеляване, дали чрез запазване на вградения в нас от милионите години еволюция социален компас, който е позволил изобщо оцеляването ни като вид.
Вижте трейлъра по-долу, както и още два прекрасни текста за книгата – в „Аз чета“ и „love big books and cannot lie“.
От същия автор
От същите жанрове
