Лири стерлинги, швейцарски франкове, американски долари ще потекат в касите ви и банките няма да смогват да ви ги приемат и превалутират в наши пари. К. ще е градът! В София ще останат само поети, чифути и други неприятности.
Препрочетох си ревюто за „Една и съща нощ“ на Христо Карастоянов – и ми се дощя да я препрочета. Но вместо нея в ръцете ми е наглед по-светлата ѝ посестрима – трилогията „Кукувича прежда“, събрала в едно томче издаваните отделно „Перпетуум мобиле“, „Кукувича прежда“ и „Сбъркана хроника“. И тя оживява сходни години, страшни години, но по много различен начин – с лекота, със смях, с лакърдии, забавни случки, прескачат се скици, изобретатели и аферисти. И затова много по-стряскащо идват страховитите събития, които Карастоянов е поместил – там, където изникват от нищото комунисти-терористи, където коли летят в нощта и където се стреля твърде точно. Води се война, а град К. е нещо като столицата ѝ. И който по едно време бива преименуван на Ю., за да се позабравят зверщините, вършени в него – и „заради настъпилото в страната всеобщо успокояване на духовете и антагонистичните страсти от отминалото време“.
А инак наистина, че много разбойници, нелегални и терористи се бяха навъдили напоследък в околията. Хората се бояха, не смееха да излязат на къра да си нагледат имота и все чакаха кога ще довтасат и в града. Бяха дяволски сръчни и неуловими тия мерзавци, сееха смърт и първобитен страх. Кръстосваха горите като у тях си, бяха рошави, дръзки, убедени и неумолими, препасали по себе си каиши с бомби и ленти с патрони, преметнали добри пушки през рамо, и всичко вече никой не знаеше по кой начин да отдели разбойниците от нелегалните, нелегалните от теристите и терористите от разбойниците.
А в К./Ю. времето е захапало опашката си и едно се случва, второ следва, трето довтасва непоканено – и сетне всичко се обръща и захапва първото, за да го осветли, обясни и понякога обезкърви. Тук властта идва, за да обещава, но по-често, за да назидава, донски казаци се вихрят, хвърлят се бомби, жени се самоубиват от любов, а войници заради политика, създават се перпетуум мобиле машини, както и много най-обичайни адски машини, деца правят глупави недетски бели, а бащите им ги водят на заколение в участъка, хлебарите стачкуват и докарват положението до разкол, а в хангар за цепелин се крият нелегални, които по двойки се втурват към атентати, саботажи и взривяване на църкви (не оная, тя се мержелее чак в края). Мярка се Георги Шейтанов и вдига мярката на всички. Върти се любов по партизански, любов по буржоазному, всякаква любов се върти, основно към родината, заради която гинат хора, които се кълнат в едно и също знаме. Дори като се обискира публичен дом, гърмят куршуми и умират хора, та какво остава за същинските нападения над участъка или потерите по хълмовете. Една невинна очна лекарка се оказва в центъра на драматични събития, по стените се роят афиши на вълшебната напитка пивоквас кока-кол, която Джим Петков-Американеца енергично рекламира, комунистите биват оправдани в съда от мастити адвокати, срещу царя се кроят заговори, а в края глава възправя на поста Коста Хаджиставракиев, който създава своя безмилостна армия главорези, а когато убиват любовницата му и отвличат любимата, става наистина страшно. Ей този човек с мечти за глобални полицейски сили срещу анархията може да обърне историята.
Сладкодумник като никой друг е Христо Карастоянов, прозата му опива и понася, а предполагам и че най-лесно ще е да направя аналогия с „Чамкория“ на Милен Русков, но неговият роман е в многогласие и в героично и трагично несъгласие между участващите. „Кукувича прежда“ ромоли между смеха и ужаса, между оживяването на едно отдавна отминало като събития, но не и като нрави време, показва по смайващ начин проклятието на това много по-истинско време разделно от кое да е в българската история. А през делниците и празниците на това двуименно градче се отразяват и правините и кривините на цялата държава след Голямата война, когато тя си продължава с пукотевицата на домашен терен. И се подготвя почвата за другото голямо братоубийство след втората. Ей така – със смях – ха-ха, и куршуми дум-дум в лицата.
От същия автор
От същия жанр
