Жанр: Фентъзи

Издателство:

Автор: Анджей Сапковски

Оригинално заглавие: Wieża Jaskółki, 1997.

Преводач: Васил Велчев

Корица: Живко Петров, мека.

Година на изданието: 2018

Страници: 440

Рейтинг :

Време за четене: 4 минути

 Ozone.bg В „Огнено кръщение“ фокусът беше почти изцяло върху вещера Гералт и събирането около му на колоритна компания съюзници. Цири се появяваше само за кратко в буйната си роля на свирепа разбойничка, отдадена на насладата на свободата (и не само). В „Кулата на лястовицата“ обаче Анджей Сапковски обръща палачинката – прескачайки напред във времето, заварваме момичето тежко ранено, на ръба на смъртта, спасена от отшелник, който се крие в гора, в която никой не пристъпва. И постепенно започва да се разплита кълбото на случилото се. И да я побутва по предопределения ѝ път.

18247597._SY475_   Самият Гералт продължава своя смел поход да я спасява, но и сам не знае накъде да тръгне – затова и му се налага да се води по слухове и догадки, като същевременно цялото му същество се стреми да изостави спътниците си и да поеме пак сам-самин към съдбата си. Само дето Сапковски плавно отнема от него стръвта и самоувереността, отнема му агресията и черно-бялото виждане на света, при това този процес тече в поредна книга. В тази вече Гералт не е вещер, той се очовечава адски бързо, дори идва момент, в който трябва да остави оръжието и да се помири с враговете си, да приеме, че не всяко чудовище на света трябва да бъде пронизано. И да приеме своята слабост като сила, но различна от тази, която е обладавал до момента.

  Но както казах, това е книга за Цири. За нейната дружина и участта ѝ. За чудовищен сериен убиец, който не се спира пред нищо. За нейната собствена трансформация във вещерка – не физическа, но умствено. Онова невинно момиче, което трябваше да бъде закриляно, вече го няма. И започва да се лее кръв, докато на хоризонта се мержелее магическата Кула на лястовицата, която я очаква от векове.

 17235607  Допадна ми как Сапковски движи действието – не хронологично, а с щедри прескачания напред и постепенни връщания, които запълват случилото се. По този начин той си позволява да хвърли мост и към предишните книги, за да осигури на читателя контекст, ако е забравил, и да навърже събитията по майсторски начин. В две поредни книги сюжетът не се придвижва особено, макар да се случват много неща, не бива да се забравя и Йенифер, която води своята отчаяна борба с магията. А едно могъщо кралство очаква своя неминуем сблъсък с империята, която иска да владее света.

   Много заплетени възли са оставени за последната част, „Господарката на езерото“, тези дни ще отделя време и за нея, трябва да знам какво има да се случва.