Да поемем в различна посока от вещерската (дали?) – и да не се насочим към не по-малко интригуващата сцена на средновековна Централна Европа, където християнските разклонения се колят със завидно упорство, убедени в свещената си правота, а Анджей Сапковски по изпитана рецепта прибавя и щипка фентъзи в лицата на разни свръхестествени герои. Главният герой в „Кулата на шутовете“ е доста по-приказлив от Гералт, но все така неустоим за дамите – което обаче му носи страшно много проблеми – Рейнмар от Белава. Освен прелъстител, той е и учен, билкар, лечител, малко магьосник и като цяло постоянен беглец по ръба на острието, и за да си го онагледите, има определено чертите на Лютичето без музикалния талант (за щастие.)
Сапковски се е заел с почти непосилна задача – да пресъздаде периода на Хусистките войни, които разкъсват големи части от континента, да пренесе читателя във време на хаос и насилие, да опише как действа Инквизицията, а обикновените хора понякога са по-жестоки и от нейните предани следовници. Точно сред този хаос – който на места е много объркващ с изсипваните със завидна скорост от автора непонятни имена на малки владения, области и властници от различен калибър и сой, Рейнмар трябва да си спасява кожата от мъстта на влиятелна фамилия, която е опозорил. Той самият също не е кой да е и тук-таме има по някой съюзник, който да му спасява кожата, а сред всички вихрени приключения се сдобива и с преинтересни спътници, които да му помагат в най-напечените моменти. Всичко това – гарнирано с постоянни клетви в бога, обвинения в ерес на всеки срещу всекиго, много битки, засади и кървища, а за капак неминуемо трябва да дойде и попадането в печално известната Кула на шутовете, от която бягството е невъзможно. Не и за Рейнмар, разбира се.
Всъщност вън от забавната част с приключенията на пишман любовника, по-интересна е линията с избиването на известни търговци от неведома сила, която се носи сред романа на крилете на зловеща птица. Точно тази сила навярно ще бъде голямото зло, срещу което героите ще да трябва да се изправят в следващите части, но тук само още набира сила между малко или много достовените исторически събития, които Сапковски е вградил в своя разказ. Определено „Кулата на шутовете“ е повече исторически и много по-малко фентъзи роман, но ми се струва, че е все пак насочена към читатели, които отбират повече от историята в този регион, а може би и малко латински. Не казвам чак да имате класическо образование, но то ще да помогне, тук полският писател наистина показва смазваща начетеност и умение да вплита исторически контекст във вихрено приключенско темпо.
