Не можете да си представите дивата странност на вселената.
Изключителната трилогия „Земното минало“ („Трите тела“, „Тъмна гора“, „Безсмъртната смърт“) позиционира ясно Лиу Цъсин като един от големите световни фантасти на нашето време, пряк проводник на оригинални научнофантастични идеи и сюжети с китайски привкус към западната публика, а прекрасно впечатление ми направи и сборникът му „Странстващата Земя“. Пак от онзи силно продуктивен за него период в началото на века идва и романът „Кълбовидна мълния“, който отново си играе със сериозни научни теории, вградени в конфликтен сюжет за свят на ръба на война – и отвъд него.
Романът започва с драматична сцена, в която младо момче на име Чен губи родителите си, убити по причудлив начин от едно от най-загадъчните природни явления – кълбовидна мълния. Този трагичен момент променя всичко („в онази нощ животът ми започна отново“) и предопределя неговото бъдеще („щях да се превърна в машина, преследваща една-единствена цел“), а именно да разкрие тайните на кълбовидните мълнии и може би да ги използва в помощ на своята обградена от врагове родина. Целият образ на героя е съграден върху този епизод: „Беше ми предопределено да прекарам целия си животт в ужас, който никой освен мен не можеше да почувства“, ще сподели той много по-късно, когато търси обяснение за своето нежелание или невъзможност да изпитва емоции като другите около него. В него все така ще живеят едни от последните думи на баща му:
Ключът към прекрасния живот е да си обсебен от нещо.
Цъсин ни повежда из трудния и изпълнен с учение живот на Чен, в който пред читателя плавно се разгръщат различни научни теории за произхода и природата на кълбовидните мълнии, описва се мистерията около тяхната поява и поведение, както и смайващата загадка около тяхното избирателно действие, което противоречи на всякаква логика. Скоро в романа се появява и красивата Лин Юн, свързана пряко с китайските военни и чието минало ще бъде разкрито чак в края на романа, която ще бъде основен катализатор на събитията (за нея героят коментира, че „има много по-малко морални задръжки от мен и е способна на всякакви безразсъдства, за да постигне целите си“), а заедно с момичето Чен започва вече осъзнато да търси отговори на въпросите си, включително чрез незаконни действия като хакерство. Малко по малко той осъзнава, че само военните могат да финансират мащабните експерименти, от които се нуждае, за да осъществи пробив в проучванията си и да намери отговор на въпросите, които го терзаят.
Авторът отвежда своя герой и в планината, където открива някои следи, и в западнал научноизследователски център за изучаване на кълбовидните мълнии в Русия, където най-важното осъзнаване за него е, че „традиционното мислене не е подходящо за разкриване на загадката на кълбовидната мълния“. След това действието изцяло преминава на военни релси, а въображението на Цъсин се развихря в поредица от все по-мащабни експерименти, откриването на „гръмосфери“, „макроелектрони“, „вероятностни облаци“ – идея след идея се разгръща пред читателя, осъществява се или се отхвърля, а сред всички научни неразбории се отличава гениалният физик Дин И, чието мислене е много различно от това на всички останали. Теорията бързо преминава в практика при терористична атака над ядрена електроцентрала, а успехите вървят ръка за ръка и с неизбежни трагедии, но описани някак стерилно, недокосващи истински, поне аз така и не се почувствах съпричастен.
Когато се превърнеш в макрочастица, намираща се в квантово състояние, разбирането на законите на вселената става много по-лесно.
В целия роман Цъсин не просто нагнетява атмосферата, а някак създава усещането, че глобалният военен конфликт е неизбежен, говори за постоянно усложняващата се „настояща военно-политическа ситуация в света“ и точно когато милостиво дава на своя герой шанс да излезе от лудостта около кълбовидните мълнии и опитите с тях, като го насочва към друго унищожително явление – торнадата, идва време за война, мащабна и световна, макар да не се посочва твърде много детайли, освен че противникът е САЩ. Всичко трупано като потенциал се насочва към възможността и кълбовидните мълнии, и торнадата да се използват като оръжие, преди неочаквано грандиозно събитие да преобърне цялото действие изцяло. И да отведе към една от ключовите идеи, с които всъщност започва трилогията „Земното минало“, но тук ще спра, не искам да издавам излишно.
Още докато четях този роман, си мислех, че трилогията безспорно е написана по-скоро с мисъл за западната публика (Цъсин сочи като свой вдъхновител Артър Кларк), а този роман е насочен сякаш изцяло към китайската. И в своя послеслов авторът потвърди това: „Когато написах този роман през 2003 г., вече почти бях завършил трилогията, но чувствах, че китайските читатели ще реагират по-лесно на роман като „Кълбовидна мълния“, като допълва, че той може да се гледа и като предистория на трилогията. Това поне за мен дава обяснение за особеноститте на тази книга – героите са схематични, подчинени на своята роля като част от китайския народ, който е заобиколен от врагове и всичко винаги трябва да е насочено към създаване на нови оръжия за тяхното поразяване, а емоционалните връзки, които сме свикнали да са същностна част от сюжета, тук са само загатнати и остават изцяло на заден план. „Кълбовидна мълния“ е силно научен научнофантастичен роман, в който мистерията около кълбовидните мълнии е неразривно преплетена с политически послания, а в края идеите на Цъсин се изкачват на истински впечатляващо квантово ниво, наистина няма граници въображението на този писател, а и умението му да впряга и най-откачените идеи в някаква потенциално възможна теория за реалността.
