В края на миналата година дойде регулярната доза хорър от Клайв Баркър – „Колибри“ ни закачиха на кукичката още в началото и сега като наркомани си искаме още и още 🙂 Петият том „Кървави книги“ прочетох още преди месец, но имах нужда от някакво време, преди да седна да пиша за него. Седнах и си прегледах предишните, спомних си за “В хълмовете, градовете” от първия том, „Кожите на бащите” от втория, „Негово Величество Роухед” от третия, “Откровения” от четвъртия – във всяка от книгите имаше по някоя история, от която ми настръхваха косите, макар че обаянието на първите два тома си остава недостижимо. Ето и накратко какво има в последния издаден у нас том:
„Забраненият“ е от онези истории, които започват нормално, но знаеш, че ще отведат в бездната. Хелън иска да изследва графитите в един запуснат квартал. Шарениите са навсякъде по стените, далеч по-пъстри и разнообразни от сивите, уплашени хора, които живеят там, защото нямат избор и изход. Младата жена влиза в изоставени жилища, но е заинтригувана и от жителите на квартала – в техните думи открива легенди за престъпления, които не е съвсем ясно дали са се случили. Търсейки отговори, тя ще ги открие. И ще съжалява.
„Мадоната“ се развива на сходен топос – изоставен плувен басейн, в който се крият страховити кошмари. Наперен богаташ приема да го разгледа заради възможността за изгодна сделка – и вижда красива гола млада жена. Запленен, той изоставя своята вродена предпазливост, която го е извела до доброто му положение. И се започват едни…
„Децата на Вавилон“ е от ония странни разкази, които имат наистина добра идея, но някак не мога да харесам. Една жена попада на място, на което не бива да бъде. Оказва се пленник, а малко по малко пред нея се разкрива мащабен замисъл, който обаче е надживял времето си. Световните дела изискват решения, а решителните не са тези, които сме очаквали.
„В плътта“ е за мен най-силният разказ в сборника, който съчетава психологизъм и умела игра с очакванията на читателя. В един затвор в миналото са се случвали ужаси. И една от жертвите намира начин да се върне, за да си отмъсти. Реалността се разширява, за да покаже светове отвъд, и тези светове са страховити точно в духа на властелина на космическия ужас Х. Ф. Лъвкрафт.
Както казах и в началото, първите томове бяха тези, които ме впечатлиха наистина, следващите три не успяват истински, поне не от този порядък. Все пак в този пети том творбите са определено по-силни от тези в третия и четвъртия. Да идва шестият!
