Понякога книгите са нестихваща страст. Център на живота. И дори могат да поглъщат пространства и обсебват души…
Изумителната новела “Къщата от хартия” е сбрала зад страниците си толкова много книги. Сред безкрайните си лавици те едва ли очакват своята най-неочаквана съдба – да бъдат слепени в тухли за създаване на къща за един пропилян живот.
Кой би направил къща от книги, и то не какви да е, а безценни първи издания и библиофилски екземпляри с многохилядна стойност? Ето така го описва Домингес:
“Заемаше сравнително висока важна длъжност в Министерството на външните работи (…)ѝ, живееше сам у дома си на улица „Куарейм” и поглъщаше на един дъх всичките книги, които попадаха в ръцете му, заедно с безбройните пликчета с дражета и бонбони, които изобилстваха из цялата къща. Навикът му да смуче бонбони заместваше цигарите, които лекарите му бяха забранили, и беше също толкова обсебващ, колкото и страстта му към книгите, подредени в дълги лавици и заемащи стаите, от пода от единия край до другия; натрупани в кухнята, в банята и дори в спалнята. Не в същинската спалня, защото нея беше принуден да напусне, а на тавана, където се беше преместил да спи, до една малка баня. Стената на стълбата, която водеше дотам, също беше отрупана с книги и френската литература от деветнайсети век бдеше, един вид, над оскъдния му сън… Накрая се сдоби с толкова много книги (мисля, че повече от двадесет хиляди), че дневната му, която хич не беше малка, заприлича на обществена библиотека с многобройните лавици, покрили стените й. В банята му имаше книги по всички стени с изключение на тази с душа и за да ги предпази, беше престанал да се къпе с топла вода, за да не образува пара. И лете, и зиме взимаше само студен душ”…
“В известен смисъл амбицията му бе станала неконтролируема. Аз се упреквам за недостатъчното време, което посвещавам на четенето. Но представете си човек, който разполага с цели дни, и ако поиска, и с нощите. И достатъчно пари, за да си купи книгите, които желае. И няма мярка. Става жертва на страстта си. А какво иска страстта? Ако ми позволите една забележка… да бъде озаптена. Но не е лесно да го направиш. Не пътешественик, а завоевател беше Бауер”…
Около една книга, слепена с цимент, се завихря книжно торнадо. Торнадо от безброй страници, което може да те убие, да те зарови. И да смеси хиляди книги с безличните песъчинки на морския бряг. И една драма, която не може да остави никой любител на книгите безразличен – ужасен или очарован, какъвто бях аз. Желая, жадувам един ден да направя нещо лудо с книгите, които трупам с нестихваща страст. Но какво – ще видя докъде ще ме отведе мастилото по страниците на книгата на моя живот.
Препоръчвам тази книга! На теб, който четеш тези редове. Но помисли, преди да я вземеш в ръце – наистина ли обичаш книгитетолкова много? Защото ако отговорът е не, тя не е за теб.
Обожавам такива книги. Затова не спирам да препоръчвам и шедьовъра „Сянката на вятъра“ на Карлос Руис Сафон и „Професия читател“ на Бернар Пиво.
От същия жанр
