“Къщата на халифа” е арена на сблъсъка на европейския разум и ориенталската мистика

Малко ми се пообъркваха в съзнанието “Къщата на халифа” на Тахир Шах и “Къщата на джамията” на Кадер Абдола, но за разлика от последната, тази ми хареса адски много. Зад великолепната корица се крие описанието на рискованото преместване и живота на едно британско семейство сред абсурдния от тяхна гледна точка град Казабланка. Там трезвият им разум не само бива предизвикан, а направо е свален на земята, стъпкан, прегазван и разбит от суеверията и местните традиции, които нашепват, че е по-лесно за европееца да осъществи контакт с извънземни, нежели да разбере мисленето на мюсюлманите в цялата му подчинена на вярата и мистиката дълбочина.

Разказът тече през погледа на самия писателя и прелива от пъстрота, хумор и искрящо слънце. Казабланка е прекрасен и чаровен град, в който обаче всичко се случва по вътрешни закони, абсолютно безумни и неразбираеми за европееца.

В “Дар Калифа”, където Шах и семейството му се нанасят да живеят, има купища и купища джинове (един главен) и това е безусловен факт в очите на местните и особено прислугата, която се грижи за къщата. Мистериозни събития (от които се облажват именно те) налагат джиновете да бъдат омилостивявани с жертви, ритуали и всякакви идиотски забрани. Продължителната съпротива на писателя малко по малко е сломена и в крайна сметка се стига дори до екзорсистки ритуал.

Сред тази безкрайна битка с прислугата и духовете, които само те виждат, се започва и мащабен ремонт на къщата на халифа, който се изражда в поголовно варварство и после се разпростира в безкрайна и невероятно скъпа реконструкция на разрушеното. Писателят се оказва впримчен в борба с неща, които не разбира – как да накара местните да си свършат работата, как да освободи книгите си от митницата, без всяка от тях да бъде преведена предварително за негова сметка, за да е сигурно, че не е богохулна, как да осигури материали на нормални цени. Уж господар, той става роб на помощниците, които наема, и които му показват нови и нови страни на ориенталската култура. Всяка страница захвърля в ново приключение и в един момент наистина ми се зави свят и се зачудих как тези хора не си вдигат партакешите и не бягат с все сили далеч от безумието.

А, и да не пропусна, че местният мафиотски бос е хвърлил око на “Дар Халифа”, заради което и документите ѝ в общината са мистериозно изчезнали, а без тях всичко може да се случи. Войната на европейците с местните изглежда обречена предварително и само претопяването им в тази пъстра и шумна маса може да ги спаси.

“Къщата на халифа” е малко хумористично бижу, което ми достави искрено удоволствие и я препоръчвам изрично!