Трудно се чете – и трудно се пише за тази книга. „Къщата на клоуните“ на Галин Никофоров е изключително плътно произведение, което като черна дупка е събрало в себе си толкова тъга, болка и неутеха, че четенето е почти болезнено. Наситени, тежки изречения, смазваща обстановка, сюрреалистични герои без имена, които не са видели от живота нищо, освен страдание. Всичко това – на фона на гробище за циркови артисти и една къща, предопределена да бъде портал между тоя свят и оня. Къщата на клоуните, в която избралите да напуснат тая земя се усамотяват.
Един баща води точно там своя син, когото нарича Странност, и аутистичната си съпруга Майа, с която има връзка, която отива далеч отвъд обичайните мерки за любов, привързаност и отдаденост. Тази света троица на мъката търси къде да приюти оставащите си дни живот, а мъжът се отдава на спомени за своя живот – от трагичната смърт на баща му при опасен номер, през докосването до фантазния свят на майка му и нейния талант да рисува болки. Той пресъздава първата си среща с Майа, особената им, неземна любов, пътят, осеян с тръни, към физическото докосване – и едно продължително, напоително, отчайващо подробно описано раждане, което ми напомни за подобната сцена в „Ана“ на Диана Петрова. Раждане, сбрало всички трудности, всички мъки на света.
Не мога да изясня за себе си как почувствах книгата – от една страна, Галин Никифоров пише прекрасно и толкова наситено емоционално, буквално съграждащ материален свят от думи, от друга – всичко случващо се по тия страници е толкова смазващо, без лъч надеждичка, без дори малка светлинка (освен отблясък от косата на Смъртта навярно), че просто вътрешно не мога да го осмисля. Такава болка и драма е отвъд границите ми на разбиране. Надявам се и да си остане там, но животът ще си каже.
Пространно изследване на книгата може да прочетете тук, а друго ревю – в „Библиотеката“.
От същия автор
От същия жанр
