Доста имам да наваксвам с Даниъл Силва, и това ме радва, впечатлен съм от стремителния му стил на писане, в който детайлизирането на политически интриги и шпионски игри никак не пречи на добрия екшън и почтисупергеройските изпълнения. „Къщата на шпионите“ е седемнайсетата му книга за Габриел Алон и пряко продължава събитията от „Черната вдовица“, в която бе представен (дано не греша с това, де, може и в по-предна да го е имало?) супертерористът Саладин, който нанася безнаказано кървави удар след удар по западната цивилизация. Но ловът за главата му е вече навлязъл в нова фаза – и залозите скачат до небесата, след като поредният атентат, този път в сърцето на Лондон, ожесточава неговите опоненти до крайност. Британското разузнаване чак наема на служба наемен убиец на корсикански мафиот, считан официално за мъртъв, който да помогне за залавянето.
Алон вече официално си е встъпил в длъжност като ръководител на израелското разузнаване, а легендата, че не е между живите, е вече почти напълно изоставена. Заедно с черната вдовица, която създаде собственоръчно – красивата лекарка Натали, и мъжът, с когото тя влиза във все по-интимни отношения, Алон се втурва да търси връзки към неуловимия Саладин. И ги открива в лицето на френски богаташ с наглед законна бизнес империя и показни връзки с политическите среди. Но същият този тип е всъщност едър наркобарон и върти търговия именно със Саладин и неговите съдружници от ИДИЛ, които така финансират скъпите си операции. Чрез него вече невъзможното става възможно – но не и лесно.
Мисля, че в „Къщата на шпионите“ може да се открие декадентският дух от „Великият Гетсби“ на Фицджералд, а не ми трябваха благодарностите в края, за да видя преките заемки от „Къщата на халифа“ на Тахир Шах и описаните трагикомични езически обичаи, с които се сблъскват шпионите. Книгата лъкатуши между свръхлукс и свръхмизерия – както и на задната корица пише, от Сен Тропе и именията до Казабланка и пустинята, а темпото, както споменах, не се забавя и за миг, чак до експлозивния край, в който вече Алон има много по-дейно участие от предната книга. Много приятно забавление, в което обаче са намесени изключително наболели теми от нашето време, и в своята бележка в края Силва ясно посочва колко много от събитията в книгата са реални и че европейската цивилизация е изправена пред страховит противник в лицето на глобалния джихадизъм.
