Минути преди да поема към поредното приключение на Франкфуртския панаир на книгата бързам да пиша за този трилър, докато впечатленията ми от него са свежи, снощи го дочетох. С „Последните момичета“ Райли Сейгър ми допадна, а сега с „Къщата отвъд езерото“ затвърди доброто ми впечатление – той е умел разказвач, който успява да крие тайни буквално пред очите на читателя, а след разкриването им на човек не му остава друго, освен да хвърли поглед на текста назад и да осъзнае колко лесно е захапал примамката. И точно когато реши, че е хванал какво се случва, Сейгър пак дърпа килимчето под краката му – обичам, когато авторът си запазва още един коз за най-накрая.
Основен главен герой в романа е езерото Грийн, красиво, но опасно място с мрачни дълбини, за които се носят някои плашещи легенди. Край него са кацнали няколко красиви къщи, сред които се отличава една, която е проектирана в модернистичен стил с много прозорци, през които всеки може да вижда какво се случва вътре. И точно това прави Кейси, примирената главна героиня, чиято актьорска кариера е приключила скоропостижно и тя се е скрила в семейната вила, за да пие и скърби по съпруга си, удавил се в същото това езеро. През бинокъл тя следи какво правят нейните съседи – наглия технологичен гуру Том и неговата красива съпруга Катрин, които изглеждат като двойка от списание, но на свой ред имат какво да крият.
Кейси не иска да се вижда с никого, но ѝ се налага да излезе от черупката си, когато вижда Катрин да се дави – макар и нетрезва, тя успява да я спаси и това поставя началото на шеметна каскада от събития, които ще оплетат малцината крайезерни обитатели в мрежа от лъжи и насилие. Защото красивата съпруга скоро изчезва, а воайорката Кейси е убедена, че е видяла скандал между нея и мъжа ѝ предната нощ. Тя сякаш се събужда от летаргията си и самосъжалението си, от всички години, в които е искала да има различен живот („Искам интересни, сложни роли, в които мога да изчезна. Когато играя, искам да се превърна в съвсем друг човек“). Започнала свое аматьорско разследване, в него скоро тя намесва своя мистериозен съсед и полицията, а скоро си навлича и гнева на Том, след като прониква в къщата му, докато търси (и намира!) улики, че жена му изобщо не се е прибрала в богаташкия им апартамент в града. В историята скоро се намесва и още една линия с изчезнали в последните години млади момичета, сюжетът на последната пиеса, в която Кейси е играла, също се оказва важен, а около това езеро определено се намира поне един убиец.
И точно в езерото Грийн се крият не една и две тайни. С интересен сюжетен завой, който ми напомни „Зад нейните очи“ на Сара Пинбъра, Сейгър запраща действието в съвсем различна спирала, в която тъканта на действителността като че почва да се разкъсва, а усамотението на това изолирано място ми напомни и на мистичната атмосфера на сериала „Туин Пийкс“. В края ми се стори, че авторът малко претупа действието и позволи една крайно заплетена ситуация да бъде решена наглед лесно и малко неясно, но всичко останало ми допадна, харесвам книги с несигурен разказвач, а постоянно пияната Кейси е всичко друго, но не и достоверен източник на информация. Видях коментари, че авторът има и по-добри книги – и това ме изпълва с добро очакване.
От същия автор
От същия жанр
