Китай. Той е женен за родината. Нея обича най-много и най-отдавна. И от всичките му съпруги, колкото и да има през живота си, единствено тя не търпи съпернички. Ще изисква от него всичко. И накрая, след като ѝ даде всичко, което притежава, ще стъпче сърцето му.
Иска се дързост да изобразиш писател от ранга на Съмърсет Моъм като свой герой, но Тан Туан Ен притежава деликатен размах на перото и може да си позволи тази волност. „Къщата с вратите“ е дълбоко британски роман, макар и ситуиран в Малая и по-точно Пенанг в годините на залеза на британската мощ, и докато четях, се сещах за „Обсадата на Кришнапур“ и особено „Сингапурска хватка“ на Дж. Г. Фарел, в които властва сходна сюжетна тоналност. И все пак това е роман за разочарованията от любовта и шансовете, които съдбата дава те да бъдат преодолени, та макар и на цената на риск от обществено опозоряване.
Стъпвайки върху реални биографични факти, Тан Туан Ен ни въвежда в семейството на Лезли и Робърт Хамлин, които са се устроили чудесно в Пенанг, но здравословното състояние на мъжа изглежда ще наложи да се преместят някъде на по-сух климат. Годината е 1921 г., а на гости на семейството пристига големият писател Съмърсет Моъм, придружен от своя секретар и партньор Джералд, с когото скитори из света, открива истории и ги превръща в обичани книги (наскоро четох точно неговите „Далекоизточни разкази“, хубаво съвпадение), докато всячески избягва да се връща при необичаната си съпруга в Англия.
Уили беше открил, че е отпътувал от Лондон и е отишъл на другия край на земята само за да го разпитват за света, който е напуснал.
Моъм тъкмо е получил отпечатана най-новата си книга, посветена на Китай след пътешествието му там, но и смазващото известие, че е напълно разорен заради лоша инвестиция. Светът му се разклаща из основи, а най-големият му страх е, че дългогодишният му спътник Джералд може и да го изостави, когато разбере, че вече не могат да живеят в лукс и мечтата да си имат къща край морето вече не е актуална. Търсейки утеха в писането си, той се оглежда и за следващата история, която да го вдъхнови, и я открива на най-неочакваното място – в миналото на неговата домакинка, която крие мъчителна тайна. Стъпка по стъпка двамата се сближават на фона на социалните събития в Пенанг и постепепнно Лезли решава, че може да му се довери, макар да е наясно със славата на писателя, че безцеремонно разкрива в историите си неща, които са му разказани под секрет, и доверчивите му събеседници се оказват разкрити пред света.
Знаеш ли какво… всъщност са парите? Парите са шестото чувство. Ако ги нямаш, не можеш… да се възползваш от останалите пет сетива.
В изповедта на Лезли, развиваща се през 2010 г., се преплитат както дълго крити истини за нейния брак, така и драматичната поява на китайския революционер Сун Ятсен в Малая, който отчаяно търси средства, за да продължи борбата си за своята родина. А Тан Туан Ен добавя и случилата се действително трагедия с британката Етъл Праудлок, обвинена в убийство и подложена на шумен процес, който руши репутацията на европейците в техните колонии. Всичко това – гарнирано с красива забранена любов, която се развива в живописна къща, пълна с редици изрисувани врати – сякаш порти към други неизживяни животи и място, където една жертва на нравите и времето си може тайно да живее друг живот.
Основната тема на „Къщата с вратите“ е забранена любов – дали хомосексуалната, която в този период е незаконна, посочва се колко много страх събужда присъдата над Оскар Уайлд, дали прелюбодейството, което може да лепне сходно клеймо върху една жена, до степен тя да е готова да бъде осъдена на смърт, но не и да бъде публично опозорена. Същевременно с обиграно перо Туан Ен ни описва порядките на това време, рисува и плътен и нито твърде ласкав, нито негативен образ на Моъм (позволява дори речта му да бъде накъсвана от говорен дефект) и неговите чисто човешки слабости, а в крайна сметка му приписва един вид ролята на изповедник, от когото толкова хора имат нужда. Историческите събития се намесват в сюжета през образа на Сун Ятсен и неговата борба за душите (и портфейлите) на китайските емигранти, но тази част, техните разбирания и вярвания, и изобщо животът вън от колониалната общност, по-скоро ми се стори недоразвита, всички герои, дори китайците, бяха поевропейчени, без да знам дали това е търсено внушение. Определено интригуващ роман, който привлича с Моъм, но елегантно го отвежда в по-странична роля, за да се възправи пред нас истинската главна героня и нейната изповед.
От същите жанрове
