Призрак преследва рокзвезда

  Нямам идея дали през 2007 г. при излизането на „Кутия с форма на сърце“ е било знайно, че Джо Хил е син на Стивън Кинг, но в наши дни това вече е както любопитно, така и маловажно, защото младият писател доказа, че може да се вихри на същото бойно поле като баща си, а намирането на прилики в писането им е само комплимент за него. Първата ми среща с него бе в демоничната „Рога“, но повече ми допаднаха двете му мащабни „Пожарникаря“ и „Носферату“, а сега си наваксах и с първата му издадена у нас.

   Джуд Койн е рокзвезда с попремръкнала слава, макар че младите продължават да си падат по агресивната му музика. Бандата му се е разпаднала след смъртта на някои от членовете, а той продължава да живурка екстравагантно с поредица от красиви млади момичета, които нарича с имената на щатите, от които произхождат. В желанието си да поддържа скандалния си имидж той купува костюм на мъртвец, който предполагаемо трябва да донесе в къщата му призрака на човека, който го е носел приживе. За беда на Койн това не просто се случва, а и този конкретен призрак има съвсем ясна цел – да го подлуди и да го накара да убие както моментното си гадже, така и да се самоубие бързичко и гадно.

   Началото е доста натягащо, има доста страховити сцени, до степен, че се отказах да ги чета в тихото и тъмното, но след като Койн успя да се измъкне от къщата си, само по себе си постижение с разярен агресивен призрак, който умее да замъглява ума, по петите, приключението стана по-малко страшно, но пък по-четивно за мен. Намесват се тайни от миналото на рокаджията и по-точно една негова психически нестабилна бивша, пряко свързана с призрака и неговото желание за мъст.

   В крайна сметка смятам, че „Кутия с форма на сърце“ е приятен хорър роман без особени претенции, малко нагласено бе, че всички герои бяха малтретирани като малки, а краят ми дойде твърде захаросан, но нейсе. Добър дебют е било за Джо Хил, има тръпка в тая книга, която успява да доразвие чудесно и в следващите си романи. Тази година ще бъде издаден и сборникът му „Full Throttle“, убеден съм, че е силен и в разказите.