Щеше да е хубаво на задната корица да има няколко думи за сборника – но не би, там се помещават само информация и отзиви за големия пробив на Весела Ляхова с „Бежанци“, един безспорен успех, който обаче се налага да оставим настрана, зачитайки се в „Квартал ‘Зона обиколна'“. Не че разказите са лоши, просто са различни, и подхождане с очакване или ясен спомен за мащаба на историческия роман може да изиграе лоша шега. Ляхова умее да гради образи, да рисува реалността с простички, пестеливи краски – и описвайки обикновения живот на обикновени хора, тя показва, че владее занаята и на това ниво.
Няколко разказа ме очароваха силно в сборника – първият беше „Траурист“, в който един уморен от живота мъж придобива навика да говори по време на погребения на непознати хора, изливайки пред техните скърбящи роднини думите, които не е успял да каже, когато е имал тази възможност. Другият, който ме изненада с находчивата си тематика, бе „Служебен автомобил“, в който се описва краткото, но наситено с напрежение пътуване на новоизпечен държавник в автомобила, отпуснат му от държавата. Точно в този разказ наистина усетих онази Ляхова от „Бежанци“ (да, знам, макар да казвам, че трябва, не е възможно да се забрави този роман и да се абстрахира човек изцяло от него), която гради психологическата достоверност с лекота. Повечето разкази описват драмата на възрастните хора, една неизчерпаема тема по нашите земи, където да си стар често значи да си унижен – „Петък вечер“, „Златна сватба“, „Търговия“, „Преводачката“, „Майчина сълза“, „Баба на час“… тези разкази не залагат на евтина мелодрама, на въвличане в някаква изкуствена милозливост. Точно обратното, те са реалистични до свиване на сърцето, до желание да се обадиш да чуеш близките си, на „старите“, както се е казвало някога (поне аз не мога да кажа такова нещо, не ми се обръща езикът). Тук направих връзката със сборника на Георги Господинов „И всичко стана луна“, където разказът „Старецът и морето“ ме впечатли силно.
Ляхова деликатно прелива разказите един в друг, обичам този похват, при който от историята на един герой се отива към историята на друг, имал досега само спомагателна роля. В началото си помислих, че накрая тия отделни ручеи ще се слеят в някакво общо течение, но това не се случи, по-скоро просто избраната малка площ – този квартал „Зона обиколна“ – налага да засичаш героите си в тяхното ежедневие. В крайна сметка от малкото отиваме към голямото, или „от случката се излиза към голямото обобщение“, както казва Ляхова в интервюто си за БНР.
„Квартал „Зона обиколна“ може да се прочете бързо, но не бива. Може да се забрави бързо, но не бива. Весела Ляхова го е написала с умение, но и със сърце.
https://www.ozone.bg/product/kvartal-zona-obikolna/
От същия автор
От същите жанрове
