Преди време вече писах за два романа на Ромен Гари – “Голям гальовник” и “Животът е пред теб” – обединени зад потресаващо грозна корица от едно време. Авторът ми беше горещо препоръчан от Светла Христова (преводачка на великия Сафон) и наистина се оказа от онези – които не мога да определя защо обичам, но си е така.
Затова при вида на друга негова книга, не се сдържах и я откраднах. Може и да я върна, де. А може би не.
“Лейди Л.” е роман за две страсти и един мъж. Страстите са жена и човечеството, а мъжът е обсебен от анархизма терорист – Арман Дьони. Разказът се води от думите на достолепна британска благородничка от френски произход, чийто 80-ти рожден ден става повод заравносметка. Синовете на Лейди Л. са на високи постове в британската империя, тя е в зенита на богатство и възможности, на почит… абсолютен пример за консервативното съсловие със синя кръв.
До момента, в който тя не започва да разказва. За момиче, родено в мизерия, с баща-идеалист, почитател на имагинерните анархистки мечти, но отказващ се да се докосне до опит за осъществяването им. За момиче, което прави плахи стъпки в най-древния занаят, преди да бъде привлечена в тъмната мрежа на безскрупулен престъпник, обладан от чара на пламенен революционер без задръжки. Градят се грандиозни планове, мятат се бомби, лее се кръв. Политическите събития люшкат заговорниците, а любовта на момичето никога не е достатъчна на терориста, влюбен в своя идеал. Трагедията се задава, когато на хоризонта се появява хедонистичен богаташ, който се опитва да я откопчи от компанията, а тя не знае какво иска от живота…
Не, няма да ви разкрия повече, толкова чудновато се обръщат събитията, а краят… ех. Ромен Гари е написал един наглед хумористичен роман с доста политико-анархистки тежнения, с куп позовавания на ненаписани книги, с опит да създаде алтернативна реалност, в която да сбъска челно мощта на женската любов с тази на мъжката страст към велики, светопроменящи дела. Няма спасение от този сблъсък. По страниците тежките характери си говорят на високо ниво, запазвайки учтивия тон, но зад всички тях стоят векове на борба, която иска своето.
Абсолютно бижу е тази книга, с великолепно оформление според странното хоби на Лейди Л. да рисува котешки и кучешки физиономии върху маслените портрети на благородните си починали роднини.
Кутията на Пандора е сандък. Никога неотварян.
Друго – по-хубаво – ревю за книгата има в блога “Друсано мастило”.
