Нямам идея преди колко време прочетох „Лаведа“ на Ричард Леймън, която си купих от една улична сергия във Видин за 3 лв. Тя е от книгите, които изчитам набързо и за които после рядко се сещам да напиша ревю – просто си заминават по пътя. Истина е обаче, че още се сещам за книгата и някои сцени от нея, особено сега около работата ми по „Градска готика“ на Кийн (още не мога да напиша ревю за нея) се върнаха доста спомени, някои приятни – една чудесна масова оргия, някои отвратителна – изнасилвания и брутални касапници.
Да, голяма част от действието се е поразмило вече в главата ми – определено за радост, но няма как да се забрави невидимото заради магия копеле, което изнасилваше и убиваше безнаказано, или окултните и вещерски нюанси, които се включиха по някое време и обсебиха действието. Това е първата книга на Леймън, която четох, знаех, че този жанр е брутален, но така и не можах да се помиря с насилието, което блика от страниците. Не, това определено не е моят стил и няма изгледи да стане, дори и като форма на отпускане с нещо, което тече на едно-единствено, пределно видимо и доволно кърваво ниво.
От мен – толкова, навярно има фенове, които могат да изпишат още куп страници за книгата, но аз не мога да намеря в себе си повече впечатления, които да са оцелели през месеците, които ме делят от прочита на книгата. Ще дам шанс на автора поне още веднъж със сигурност – дали с „Къщата на Звяра“, дали с „The Traveling Vampire Show“, която ще излезе на български до лятото някъде.
От същия автор
От същия жанр
