Робърт Маккамън е безспорно сред най-големите жанрови писатели на нашето време, но изданията му на български никога не са били регулярни – по-скоро случайно и по чисто издателска инициатива, отколкото заради читателското търсене. Но с годините все пак се натрупаха фенове, особено след излизането на най-личната му и красива книга – „Момчешки живот“. Разбира се, тя е предхождана от заглавия като „Мое“, „Стингър“ и „Мистериозно завръщане“, но смея да кажа, че точно тази чудата приключенска история в духа на „Вино от глухарчета“ на Бредбъри му осигури ново начало. То бе продължено от издаването на много по-типичната за автора мащабна апокалиптична фантастика „Границата“, която разказваше за две воюващи точно на Земята извънземни раси, опустошаващи беззащитната човешка цивилизация.
Но винаги на заден план една огромна книга очакваше своя час. И той дойде. „Лебедова песен“, издадена през толкова далечната 1987 г. и окичена с награда „Брам Стокър“, е често определяна като магнум опуса на МакКамън – безспорно както заради мащаба ѝ, близо 900 страници в българското издание, така и заради универсалните теми, които засяга. Често е сравнява със „Сблъсък“ на Стивън Кинг и мога да се съглася с тези паралели, но за разлика от нея тук причината за края на цивилизацията е взаимно ядрено унищожение между САЩ и СССР, този постоянен кошмар на Студената война. Макар че е симптоматично, че към момента на писане и издаване на книгата тази заплаха е вече отминавала, също както съществуването на съветската империя, макар че едва ли някой го е предвиждал.
Робърт МакКамън въвежда ред отличителни герои, които плавно се оформят в два лагера, на доброто и злото. Отделно от тях и като основна движеща сила в романа се вихри и дяволът в различни образи – абсолютното зло, което толкова често и при Кинг се проявява с цел да изкушава и насърчава падението на човешкия род, се наслаждава на тоталната разруха и си играе с умовете и животите на малцината оцелели. До момента, в който осъзнава, че нещо важно – надеждата, е оцеляло в образа на беззащитно момиче, което има умението да съживява загиналата почти изцяло природа. И се започва гоненицата, която продължава стотици страници, в която МакКамън развежда из пепелищата на Америка своите герои. Едните се борят да оцелеят и да запазят човешкото в себе си, другите сеят болка и страдание по пътя си в сцени, достойни за филмовата поредица „Лудия Макс“.
Минорният тон властва в по-голямата част от книгата – всичко е унищожено, а малцината оцелели се сблъскват с невъобразими трудности. Смъртта е нормата. Но светлината малко по малко се появява и покълва – като семенце, устремено към слънцето. МакКамън с безукорно майсторство и търпение обрисува пълната трансформация на всеки от героите си от началното състояние преди ракетите да полетят, та до времето на неизбежната конфронтация. Защото на пътя на мародерстващата армия на злото, която доунищожава всичко случайно оцеляло, е градът на надеждата, на новото начало, на крехкия шанс за изкупление. Силата на човешкия дух срещу пълната сила на мрака, водена от Сатаната, който никога не е бил спиран от каквато и да е срещустояща му божествена сила.
„Лебедова песен“ е мащабна история за самоунищожението – за това, което човечеството може да си причини, и което може да изпълни със страхопочитание самият дявол. Но и роман за надеждата, която оцелява винаги и срещу всички шансове – и за това, че всъщност почти винаги Давид побеждава Голиат, поне в дългосрочен план.
Текстът бе публикуван първо в сп. “Дива”.
