Взех „Лед“ на Владимир Сорокин след силни препоръки на приятели, чели доста повече фантастика от мен, особено в по-прежни времена. Историята звучеше пределно интригуващо – хора с отличителни белези руса коса и сини очи млатят с тежки ледени чукове други, приличащи на тях, и сред жертвите си откриват единиците, които не са от тая планета и сърцата им проговарят. Другите, повечето, умират в мъки. Шантаво на ента степен. Супер!
Зачетох се с кеф в книгата, но колкото и да имах хубаво предчувствие, по някое време се усетих, че нещо хич не е както го мислех. Еднообразието на случването не може да бъде подминато – систематични, следващи едно след друго, едно след друго, отвличания, удари със специалните чукове, направени от лед от Тунгуския метеорит (който съвсем не е това, за което го мислим), а на заден план историята на Русия се вихри в кървавото си одеяние. Книгата се упъти към свършване, а аз така и не откривах какво, аджеба, й е толкова добро, освен с чисто видимите символи на сатира на нацизма и евгениката, на тоталитарните режими, които не подбират методи, за да набират последователи и се отнасят чудовищно с противниците си. Воглаве видях и антирелигиозна нишка и особено антиезотерична по линия на поредната групичка от хора, които се имат за богоизбрани и не подбират средства, за да постигнат целите си, колкото и да са налудничави. Можем да добавим и нюанс на световната конспирация и съвсем ще омешаме нещата – Сорокин поне дава свобода за колкото си щем тълкувания.
Определено нещо изпуснах около тази книга, макар че уважавам мнението на приятели, които казаха, че са я чели преди десетина години и са били впечатлени. Явно при мен пресищането с мащабни фантастики дойде в повече, защото така и не можах да открия какво е впечатляващото на „Лед“. Да, чудесен замисъл, определено побиващи тръпки сцени, но… нямаше размах, нито някакво завъртане, което да преобърне действието и да даде глътка живителност. Но явно Сорокин е искал точно това – смазваща реалност, чудовищна и нагла гледна точка (бегло ми напомни „Лешояди“ на Симънс в арогантността на Избраните), пълно пренебрежение към обикновените хора.
От същия жанр
