Той е един от малкото нашенци, които са преминали през жестокото обучение в Чуждестранния легион и са заслужили правото да носят бялото кепе. Лозев е описал всичко – как е попаднал в Легиона, какви са били тестовете, дисциплината, тренировките. Освен личните си спомени, той е отдал почит и на ред знакови моменти в историята на Чуждестранния легион – тези, които са го превърнали в легенда, като битката при Камерон, в която 60 легионери безстрашно удържат атаки на 2000 мексиканци войници.
Силно впечатление ми направиха и легионерските песни, ето една от тях:
“Петнайсет години вършим този тежък занаят,
освен ако някой куршум не се смили над нас
и нашето страдание.
И тогава чакалът започва да точи зъбите си,
да схруска костите
на един легионер.
Но това не е прието при нас.
Един приятел на ръба на нашия гроб
казва няколко реда молитва.
Две дъски накръст и едно име –
без значение дали това име е правилното.
Това е един легионер.”
Звучи наистина внушително.
Книгата е интересна, в нея могат да се видят реални примери за мъжество и смелост, на безпрекословна дисциплина и надделяване над слабостта. Според Лозев Легионът е професия, призвание, а и семейство – приятелствата между легионерите остават до живот.
От същия жанр
