Е, дойде една книга от Несбьо, която не ми се стори по-добра от предишните. Но все пак летвата беше качена високо – „Спасителя“ бе най-добрата за мен досега от поредицата, а и „Леопардът“ е впечатляващите 680 с., доста повече от останалите в поредицата. И това разтягане разводнява действието до степен, че просто исках да свърши в един момент, нямаше го напрегнатото очакване за обрата в края.
Хари Хуле е избягал далеч – в Хонконг, където живее в мизерна стаичка, запълва дните си с наркотици и като цяло е решен твърдо да стои далеч от Норвегия. Случаят със „Снежния човек“ го е ударил жестоко и сякаш няма връщане назад. Само дето едни дългове го притискат здраво, а баща му е на смъртен одър – а една привлекателна полицайка е изпратена да го открие и прибере спешно. Защото някой избива жени по крайно зловещ начин, който дори няма да ви опиша, защото едва ли ще ми повярвате. И се започва новият кошмар.
У дома Хуле попада не само сред разследване на зловещ сериен убиец, но и сред ожесточена борба за власт. Две полицейски звена са се вкопчили в случая и от неговия изход зависи кой ще получи превес в разследването на най-тежките престъпления. Хуле е разменната монета – неговите умения са нужни, но не всички вярват, че той има още какво да даде. Книга след книга Несбьо описва този човек като все по-явна развалина – и няма как да е различно след всичко, което му стовари на плещите, и всички добри хора, които загинаха около него.
И все пак отново този човек напипва правилната следа. И я следва, дори да му се налага да пътува до Конго, за да я проследи. И да открие нови и нови пластове алчност, безскрупулност и низости. А пътем воюва на вътрешния фронт, оказва се дори на страната на врага, пада, става, намира нови причини да продължи да живее, но и нови основания да сложи край на всичко.
„Леопардът“ е още един брутално заплетен случай за Хари Хуле, обвързан тясно и с борбата за власт в норвежките силови служби. Оцеляването пак е под въпрос, а сцените в планинските хижи и борбата сред леда и студа си заслужават. И все пак за мен тази книга е малка стъпка назад за автора – но пък с предните отиде толкова напред, че пак е далеч пред почти всички други автори.
