Ако нещо може да задържи добре вниманието, това е изпълнена с обрати кримка. А ако някой е голям майстор на такива, това безспорно е Борис Акунин, от чиято поредица за Ераст Фандорин досега съм чел само първата – „Азазел“, и последната – „Не се сбогувам“. „Левиатан“ пък е третата от поредицата, но нея вече реших да я слушам директно на аудиокнига.
През първите месеци на 1878 г. в Париж е извършено чудовищно престъпление в къщата на прочут колекционер – убит е не само той, но и всичките му слуги, дори деца. Разследването е централна тема във всички медии, а начело му е прочутият комисар Гюстав Гош, който има основания да подозира, че извършителят бяга на борда на огромния кораб „Левиатан“, поел на дълго пътуване. Още по-важно – на борда се качва и Ераст Фандорин, изпратен към Япония след края на Руско-турската война. В камерната обстановка на кораба кръгът на заподозрените бързо се стеснява, а и поредица от зловещи събития превръщат идиличното пътуване в арена на силни страсти. Комисар Гош започва да разплита загадката и дори открива най-вероятния извършител, но на пътя му застава Фандорин, който с присъщото си спокойствие посочва проблемите в теорията му. Само че събитията вземат все по-страховит обрат, който вече заплашва целия кораб. А престъплението в Париж се оказва свързано с несметно богатство на индийски раджа, към което ламтят не само отделни хора, а и цели нации – и нещата стават повече от опасни.
„Левиатан“ е истинско кратко удоволствие – в книжен вариант е към 250 страници, което са около 9 часа слушане. Огромната част от книгата е заета с остроумни диалози, в които героите разкриват постепенно загадките, които ги вълнуват, а напрежението постоянно се покачва, за да се стигне до класическия завършек, в който всички карти са на масата и всички са свидетели на разкрития, които дават обяснение на всеки неясен детайл. Смятам да прочета или чуя и всички останали романи за Фандорин, Акунин е блестящ разказвач.
На този линк може да се регистрирате за един месец безплатно слушане на всичко в Storytel.
