Работя за лосанджелиския клон на ФБР и преследвам най-лошите от най-лошите. Убийци на деца, серийни убийци, мъже (а понякога и жени) без съвест, граници и угризения. Правя това вече повече от десетилетие и ако не съм виждала смъртта във всичките ѝ премени, то поне съм я виждала в повечето, които носи. Тя е безкрайна и разяждаща. Може да се стовари върху всяка душа.
Миналото лято бях доста нервен около излизането на „Човекът сянка“, първата част с главен герой специален агент Смоуки Барет. Нямах идея дали този кървав трилър ще се хареса на българските читатели, но в крайна сметка всичко беше наред. В текста на задната корица, както и в ревюто ми за книгата тук бях пределно прям какво има в нея, дори с цената на известен преразказ, защото наистина исках всеки да е наясно с какво се захваща – диаболичното въображение на Коуди Макфейдън не е за всеки. Е, и сега мога да съм прям – „Лицето на смъртта“ е по-лоша, по-гадна, по-ръбата и по-мрачна книга от първата.
„Човекът сянка“ започна със Смоуки Барет на дъното на пъкъла – обезобразена, с погубено семейство и мисли за самоубийство. Преследването на наследника на Джак Изкормвача ѝ даде цел и смисъл, които отдалечиха дулото от главата ѝ, а в края се наложи да поеме отговорност и за чужд живот. Сега нещата са по-добре – но и не съвсем, защото Бони продължава да не говори след кошмара да бъде завързана дни наред за трупа на майка си. А скоро става още по-страшно, когато излязлата в отпуск Смоуки получава неочаквано обаждане. В една оплискана в кръв къща, пълна с мъртви тела, младо момиче – Сара, е допряло пистолет до челото си и заплашва да го използва, ако не говори с Барет. Специалната агентка веднага отива там и се оказва забъркана в кошмар, продължил прекалено дълго време.
В нощта на шестия рожден ден на Сара в дома ѝ влиза мъж. Убива кучето ѝ, пленява майка ѝ и баща ѝ. Сцената, която следва, ще ви я спестя, настръхна ми косата от сценария, който изродът изгражда. Детето е изпратено в дом, а по-късно при приемни родители. Година след година обаче всеки, към когото тя се привързва, е посетен от същия паднал ангел, и ѝ е отнет. Момичето пропада в бездните на ужаса и се научава да не обича никого – до момента, в който поредното приемно семейство е също ликвидирано, а тя търси помощта на Смоуки.
За броени дни Барет и нейният екип трябва да разровят не само пресния кошмар в дома на Сара, но и да се върнат назад, в нощта на шестия ѝ рожден ден, и да разберат какво се е случило тогава. Скоро разбират, че се борят с ангел на отмъщението, който ясно заявява намерението си да продължи да убива, а сега на прицел са разследващите и техните семейства.
Аз бях ангел на отмъщението, изпратен от Създателя, за да унищожа мъжете, които се крият зад символи, демоните, които сеят лудост в света, облечени в своите изгладени костюми, и огласяват колко са добри, докато в същото време изяждат душите на невинните. Бях изпратен от Бог да посичам, да лея кръв и да давя в нея жертви и тирани, невинни и виновни.
„Лицето на смъртта“ наистина е по-ужасяваща от „Човекът сянка“, най-малкото заради методичния начин, по който чудовището опустошава живота на това дете. Коуди Макфейдън обаче не гради просто празни сцени на кървища, зад всички деяния стоят дълбоки пропасти и заложени болка и страдание в миналото, които крещят за отмъщение… но и изкупление. Краят пък ме изненада силно, но дума за него няма да кажа. Надявам се да имам възможност да продължа с останалите книги от поредицата, но това зависи изцяло от читателите. Благодаря на Коста Сивов за смелия превод, на Ганка Филиповска за суровата редакция и на Живко Петров за зловещата корица без капка кръв на нея – така и така в книгата е прекомерно много.
От същия автор
От същия жанр
