Първата част на „Сага за тъмните печалби“ – „Оркономика“, прочетох за ден, имах протяжно пътуване с автобус, което мина като миг благодарение на чудесния хумор и неспирните приключения в оригиналния свят на Дж. Закари Пайк, в който човешката алчност капитализира всичко, дори героизма. Толкова по-странно за мен бе, че втората част, „Личи син“ (пречудесен превод на оригиналното заглавие), я четох цели четири дни – вярно, по-дълга е с една трета, но причината просто беше, че не вървеше. Същите герои, същият свят, продължение на шеметните приключения от първата част… и не и не, до над половината действието се влачеше протяжно, преди все пак да се раздвижи в посока доста бомбастичния край, който отвори и пространство за финалната част, „Дисциплинарно овъглен“, отново чуден превод на оригиналното „Dragonfired“.
Човешките обитатели на Зем – и основно тези, които прибират големите печалби от създадената система на добре планирани и печеливши геройства – изобщо не подозират какво им се готви. Цели две противостоящи им сили се формират – едната е оркска армия, която жадува мъст за постоянната и често напълно непредизвика човешка агресия, а другата… пак армия, но немъртва, която е оглавена от лича и притежател на могъщи магьоснически умения Детар Ур’Маян, който планира обичайното: покоряване на света и избиване на всички живи в него. С което, трябва да му се признае, се справя със завиден успех. Защото за първи път в тази армия се прилагат модерни мениджърски похвати, които обхващат от фокус групи за изследване на правилните начини за сплашване на враговете до нови маркетингови стратегии за привличане на попълнения с умело ребрандиране на умирането и живота след смъртта. Във всичко това се отличава Тайрън, гениален в административните дела рицар, който и след трагичната си кончина успява да намери правилното място в организацията, където както да получава ползи от успехите, така и да се разграничава умело от провалите. Доста от най-забавните части от книгата се вихрят точно тук, около него и зомби армията, в която абсурдът е издигнат до върховно корпоративно ниво.
И, разбира се, да не забравяме джуджето Горм Ингърсон и неговата славна компания бивши герои, които в първата част успяха и да постигнат немислими за сбирщината, която са, постижения, така и да оплетат изцяло конците, следствие на което във втората част са бегълци от хората, мразени са от орките, а и онзи зловещ лич никак не им е фен по ред причини. И в цялата първа половината на книгата, което навярно и имаше дял в това да не ми върви, тази групичка всъщност се разпадаше, правеше грешка след грешка и изобщо всъщност демонстрираше това, в което всички те бяха добри изначално – да се дънят. Което, както може да се досетите, в един момент се промени, и точно тия герои, заедно с лица от няколкото добре развити странични линии, трябва да се изправят срещу огромна немъртва армия със съвършена пазарна стратегия. И не винаги ще имат могъщ трол да им спасява задниците.
И макар оценката ми за „Личи син“ да е умерена, то светът на Пайк си остава все така адски интригуващ и си мисля, че навярно в третата част нещата пак ще си дойдат на мястото. Защото, след като вече познаваш веднъж откачените пазарни механизми на Зем (или се примириш, че няма да схванеш сложните борсови похвати, които, както и в нашия свят, водят до неочакван само за печелещите от тях икономически крах), всъщност екшънът и хуморът са това, което държи интереса. Но все пак трябва да се признае, че героите от компанията на Горм са добре изградени като образи, имаше интересни изненади в справянето им с личните им проблеми – и дори в самите им личности. Определено ще прочета и последната част, очаквам още интересни обрати, а и авторът има още доста книги, надявам се да продължи да бъде превеждан, защото си го бива.
От същия автор
От същите жанрове
