Изпитвам истинско вълнение, когато имам шанса да работя по нови издания на любими книги от моето детство: „Войната на таралежите“ и „Васко да Гама от село Рупча“ на Братя Мормареви, „Градът и звездите/Песните на далечната земя“ на Артър Кларк, „Богат, беден“ на Ъруин Шоу, „Синовете на Великата мечка“ на Лизелоте Велскопф-Хенрих и др. А сега в началото на тази година близо една до друга излязоха „Следите остават“ и „Произшествие на тихата улица“ на Павел Вежинов в едно тяло, а също и „Лили“ на Братя Мормареви, която не бях чел досега.
Двата приключенски романа на Вежинов си ги спомням ясно в корицата с ошарената къща – помня колко ме забавляваха, но никак не помня да ми е правил впечатление идеологическият фон. Сега, като я препрочетох – да, има си го, но не мисля, че има особено значение. Защото и двата романа са за децата, за свободата, за приключенията и в крайна сметка дори за морала, който в здравия си вид не зависи от политическата система, както в счупения си също. Беше удоволствие да се потопя пак в този свят, в който децата нямат смартфони и лаптопи, не са облъчвани от чепотещи се влогъри и разголени невръстничета, прекарват си летните дни на улицата и там намират куп начини за забавление. Съзнавам, че това си е и носталгия по моето детство, разбира се. Сега децата извършват геройски подвизи онлайн в изключително красиви дигитални вселени, но в тези романи те ги извършват първо в главите си и после наяве – а намесата на възрастните и на вездесъщите органи на реда е само следствие. Това са книги, писани от дете по душа за деца по душа – и възрастта няма значение.
„Лили“, от друга страна, бе истинска изненада за мен. Знаех за романа, но нямах идея каква щуротевина е тя, каква съща Пипи Дългото чорапче, която е готова да се изправи срещу целия свят – и да победи. Както сама казва, Лили не е никак малка – след пет години ще навърши четиринайсет, има чудно куче на име Роки и умението да се отнася далеч във фантазиите си. И това, че майка ѝ и баща ѝ са се разделили, е само повод да се мобилизира и да се бори да ги събере – но за тази цел тя в общи линии ще обърне цялата държава с главата надолу. В действието се намесват и едни доста опасни престъпници, които просто си нямат идея с какво се захващат, а тихият и мирен Созопол е твърде тесен за нея. А като добавим и приключението с извънземния Локи Три, то сами може да си дадете сметка какво забавление е тази книга. Светкавица, въплътена в човешки образ, напълно неудържима, това е Лили. И само тихо се притеснявам какви пакости ще направят вдъхновените от нея момичета, но нейсе 🙂
Много се радвам, че и в новите си издания книгите намериха много нови млади читатели. Наясно съм, че тези светове за тях са чудновати и дори екзотични, но в това е и техният чар. И продължавам да мисля кои други любими книги от нашето детство могат да заживеят нов живот.
От същите жанрове
