Жанр: Трилър, Фантастика

Издателство:

Автор: Сет Греъм-Смит

Преводач: Петър Тушков

Корица: Мека

Година на изданието: 2012

Страници: 346

Рейтинг :

Време за четене: 4 минути

Едно от немногото неща, които харесвам на американците, е, че умеят да се шегуват с историята си. Десетки и десетки филми и книги се завъртат около популярни исторически личности и ги вкарват или сред поредната конспиративна теория, или в някоя пълна шашмотевина. И няма проблем с това, просто забавление (освен когато конспирационните хахавели не се вдълбочат, естествено). А я се опитайте сега да си представите роман за Левски или Ботев, ловящи вампири – то няма да бъде вой до небесата, няма да бъдат обвинения в оскверняване на светлите им личности, няма да има обсади на книжарници от нахъсани типажи с еднотипни тениски и кубинки, нищо чудно и авторът да си поизпати. Но това е отделна и много болна тема.

„Ейбрахам Линкълн. Ловецът на вампири“ на Сет Греъм-Смит е с доста ясен сюжет – авторът се е пресегнал, разгънал е биографията на американския президент и е добавил вампири навсякъде според възможното. По-точно кръвопийците са фон, който е останал в тайна, а интересният щрих, който все пак оправдава книгата, е че вампиризмът е обвързан с робството – една добра символика, която метафорично е повече от вярна. Та от смъртта на майка му до Гражданската война – всичко около Линкълн се оказва свързано с борбата срещу тайното общество на вампирите, а самият той има ментор от тази раса, който го обучава как да ги убива ефикасно и доста кърваво.

Текстът е изпъстрен с откъси от личния дневник на Линкълн, който пространно описва как се чувства спрямо делото, с което се е заел, методите си, съмненията, мотивите. Интересни са срещите му с мрачния Едгар Алън По, който, за съжаление, не е вампир 🙂

Книгата е написана интересно, чете се адски бързо и забавлява по един мрачен начин, без да цели нищичко повече. За мен обаче тя е от книгите, които са си разбираеми изцяло за американската публика и преводите им никога няма как да са съвсем разбираеми за чужденци – просто стилът на написване предполага, че читателят е наясно до голяма степен с живота на Линкълн като една от централните фигури в американската история и може да направи отлика между реални исторически факти и там, където Сет Греъм-Смит ги е насилил, за да му паснат на сюжета.

Не съм гледал филма, нямам и особено намерение, но ме кефи визуализацията, която правят по оригиналните корици, макар че и българската е красива. Харесвам такива приплъзвания на реалността, които запазват очертанията й, но я пълнят с ново съдържание.