Продължавам хайку-тематиката със стихосбирката на една изключителна жена – Пламена Стоянова. Тя работи в библиотека и успоредно с това твори интересни неща, повечето от които издава сама. Впечатли ме силно с една своя благородна инициатива – отпечатва безплатно 30 бройки на книги на млади писатели и поети. Прекрасно, нали? Желаещите да се възползват от тази откровена аванта могат да й пишат на flameps (at) abv.bg.
Хайкутата в тази книга са разположени в плоскостта на една връзка – от началото до края й. Няма да пиша излишно – ще оставя поезията на Пламена да говори сама за себе си:
хайку
е две шепи думи,
които болят от красота
не искам нищо.
Само цял ден
да мисля за нощите с теб
моят рай
е пространството един метър
около теб.
познавам на вкус
меда да те има
и лимона след теб.
Един свят, в който
никой никого никога
не прегръща
Не знам за вас, аз съм впечатлен, срещнах изключителни хора тук на морето. Има надежда в нашето изкуство, и не само надежда, но и бъдеще.
От същия жанр
