Добре, ще призная – не обичам предговори на книги, особено такива, които нищят действието и всъщност разкриват от сюжета. Но преводачът Димитър Камбуров е спретнал толкова чудесен текст, че си заслужава изричното отбелязване в началото. В него той сладкодумно описва как се е стигнало до тази книга, процеса по превода на колоритния език на Ейлиш ни Гуивна (ах, името ѝ само по себе си е като от рицарски епос – Éilís Ní Dhuibhne) и защо точно тези текстове и ирландският език са му така присърце. Това е като да ти дадат да пробваш само вкусно ястие – и вече си седнал на масата и нямаш търпение да се заемеш вече сериозно с него.
Дванайсет разказа като златни рибки, подобни на тия от корицата, крие „Литературен обяд и други разкази“– и всяка от тия рибки изпълнява по едно читателско желание, свързано с Ирландия, нейния колорит и непредсказуемост (тук бих искал да припомня един любим диалог от „Зелени сенки, бял кит“ на Рей Бредбъри: – Да пукна дано! – извика. – Това си ти! / – Аз съм – съгласих се смирено. / – Закъсня! Добре ли си? Какво те забави? / – Ирландия – отвърнах, махайки зад себе си по посока на пътя. – Боже, това обяснява всичко. Влизай, влизай!).
…
Многоточието символиза 40-те минути, в които се опитвах да преразкажа вкратце всеки от разказите така, че да привлекат вниманието ви и да разберете какво удоволствие носят – особено тези, в които се описват полезни практики за оценка на работата на критичните журита, но замълчи, сърце. Но преди миг разбрах, че просто се мъча и няма смисъл нито за мен, нито за вас, най-малкото за Гуивна да вадя някакви насилени думички само и само да покрия някакъв норматив. Отказвам се и изтривам всичко написано. Разказите са разнообразни, някои са тъжни, особено тези, свързани с исторически събития, а в Ирландия история – бол, други са забавни, саркастични и наистина въодушевляващи. Има и любов, има и напускане на Ирландия в други посоки, точно както мнозина от ирландците са напускали своите земи.
Без съмнение всички обещания, които Камбуров дава в своя предговор, се изпълняват. „Литературен обяд и други разкази“ впечатлява със зрелостта на прозата, обиграността на перото (и поздравления за превода, много вкусен български предава стила на Гуивна) и пъстротата на историите. Те са точно толкова делнични, че да се опознава истинският живот, и точно толкова екзотично-колоритни, идващи от друг свят, толкова различен (е ли?) от нашия.
От същите жанрове
