Познавам как пише Севда Василева – стремително, въздействащо, но и с еферна лекота, просто си личи един природен талант, който се захранва с думи и емоции и създава сюжети, които те повеждат рязко в неочаквани посоки. „Лица от стената“ не е изненадващ сборник за мен – изненадващо ми е защо няма повече нейни книги, които са четени от мнозина, но често така се случва у нас, особено когато иде реч за области като късата проза или хумора, да речем. В тези малко на брой страници са събрани толкова истории, ще се опитам поне бегло да ги обрисувам, за да видите за колко разнообразни сюжети иде реч.
Още началото разказът „Честит рожден ден!“ ясно задава тона на сборника – напрегнато, нагнетяващо се постепенно напрежение изпълва разказа до последните редове. След това мистиката превзема ума в история за ловец, който се оказва на грешното място в грешното време. Следва още една история с фантастичен елемент, но някак опитомен, приложен към най-прямата емоция на света – родителската обич и грижата за болното дете. „Очи на гърба“ вдига мизата с история за красива жена в опасност. Следва перфиден план за перфектното престъпление, което обаче не се реализра по план. Разказ за бягащи от война богаташи, които се мразят взаимно, завършва повече от неочаквано. „Завръщане у дома“ пък си играе с идеята за живот след смъртта, но и за любовта, която сама има сила там отвъд. Един фантастичен разказ дойде като пълна изненада – но какво ли друго може да очаква човечеството в далечните краища на Слънчевата система? „Цялата любов на света“ първо затрогва, а сетне и разбива сърцето по неочакван начин, а веднага след това диренето на един изчезнал учен прелива в лек хорър. Истрията, която дава име на сборника, обаче не е никак лека, но затова пък е хорър определено. Зловещата нишка е продължена и в „Съкровището“, където тъмното в човешката душа може да се скрие от всички. „И да обича котките“ пък проследява наглед безобидната идея да пуснеш непознат в къщата си да се грижи за нея и котките, докато те няма, но последствията могат да са крайно жестоки. Следва история за плуване до хоризонта и неочакваните промени, които могат да настъпят в света след това. „Мисли като убиец“ е за мен най-добрият разказ в сборника, напомни ми по дух на един от сборника на Лий Чайлд „Минимален риск“. Следва история за жадувано отмъщение, което обаче се оказва пирова победа. А в края „Последната жертва за деня“ дава и определено достоен завършек на сборника.
Определено „Лица от стената“ е идеалното четиво за градския транспорт, разказите са къси, но те поглъщат бързо и те потапят изцяло в своите изкривени реалности. Ритъмът на тяхната последователност ми се струва удачно подбран, следват не толкова модел, колкото обща тоналност, като плавно преливат в различни посоки – от чисто криминални, през драматични, та до тези с фантастичен елемент, в които обаче все така водещи си остават слабостите на човешката природа. Личи си обиграността на перото на Севда във всяка от историите, нейното умение да подведе читателя в очакванията му, а след това рязко да издърпа килимчето под краката му. Няма сигурност в тези страници, човек не може да си позволи разсейване – защото може сам да се окаже придърпан в някоя от тези истории, тяхната концентрация тук ме кара да заподозра такава литературна опасност. И все пак трябва да спомена и дребните коректорски пропуски, но при мен си е професионална деформация да ги забелязвам.
От същите жанрове
