Днес Книголандия навършва шест години, но не съм подготвил специална статия за повода, твърде много важни книги, че и панаирът във Франкфурт, ми висят на главата, не ме оставят да спя, искат още и още от вниманието и времето ми. Може би така е редно. По-добре да нямаш време да празнуваш, но да знаеш, че използваш уменията си за нещо смислено, вместо да имаш достатъчно свободно пространство да надуваш свирката, но да нямаш с какво да захраниш двигателя и движението напред.
Но пък на масата имам книга, за която си струва да се пише в хубав ден като днешния. „Лола – секс, мусака и революции“ е книжното продължение на един адски успешен проект, който уж е предназначен да обитава кротко класическа вестникарска страница, но всъщност има преимуществено налудничаво онлайн съществуване. И сигурно фактът, че са толкова крадени, обобщава най-добре колко са добри файлетоните на Капка Тодорова. Енигмата около самоличността на Лола Монтескьо отдавна я няма, което е обществена трагедия – толкова хора загубиха възможността да блеснат и да се почувстват значими поне за малко, копирайки някое от нейните писания. Аз не че съм копирал, щото съм си оригинал по рождение :), но мисля, че бе редно Капка доблестно форевър да запази тайната, да пише неуморно и жертвоготовно, помагайки безсребрено на знайните и незнайни радвачи на народа, и да не се бута между шамарите, биейки се горестно в гърдите: „Аз бях! Аз, бе! Аз ги написах!“, ама туйто, решила е да си присвои заслугата за собствените си писания, халал да ѝ е 😉
Мъжът ми нещо е в лошо настроение, май още го държи махмурлукът от събота вечер, когато излиза с приятели. Миличкият. Сядам на пианото и изкарвам един Чайковски. Това винаги го успокоява. Питам го какво иска да гледа по телевизията – порно или мач. И той не знае, само да не е Гала.
Аз лично консумирах Лола на малки глътки сутрин в градския транспорт – чудесно противодейства на суицидните желания, трупащи се около знайните радости на придвижването с неравноделен такт на много хора, струпани едновременно на малко място. Проблем е разхилването, но бегъл поглед наоколо угасваше усмивката в миг, важно е да не рече някой, че се надуваш или си ненормален – къв иначе да си, ако се хилиш в 7:30 сутринта?!
Хората си мислят, че съм твърде емоционална вегетарианка, а аз просто съм травмирана от тоновете пилешки пържоли на скара. Била съм и само на кисело мляко – две от предписаните три седмици. Не помня дали имаше резултат, нямах сили за мозъчна дейност. Веднъж пет дни издържах само на чай. Проядох, малко преди Господ да ми проговори.
Сега, няма да тръгна да ви преразказвам темите в книгата, щом четете тоя блог, значи сте научили базисно умение да влизате в нета, без да се събувате на входа, така че може да потърсите и да попрочетете – пригответе се за изненада обаче. Най-вероятно ще се сетите, че да, чели сте някой текст в тоя стил, само че не сте обърнали внимание на автора. И аз бях така – попаднах на няколко щедро споделяни файлетона, в които обитаваха чудесни абсурдизми и завъртяни фрази, които зад привидното си безгрижие и лекомислие всъщност крещяха за богата обща култура и убийствен сарказъм (не че в познатата вселена някога някой обект на сарказъм се е разпознал и позасрамил), и чак по-късно започнах да навързвам общото им авторство и да следя за нови, точно както се случи и със статиите на Иво Иванов преди години, които по-късно той събра в прекрасната „Кривата на щастието“.
В днешно време абитуриентската вечер като кървавия чаршаф едно време. Ако не я размахаш пред всички, спукана е работата на момата.
Мисля си, че точно такъв смях ни е толкова нужен като общество, макар да приемам, че той може да стигне само до малцина, които да го оценят. Този хумор, който отразява абсурдите на модерността, на очакванията към жената или към онлайн образите, които градим безспир, често далеч по-внимателно, отколкото реалните си личности. И че само ако се надсмиваме над това, което сме, ще се развиваме в бъдното. Проблемът са хората, които много си харесват миналото, било кърваво-средновековно-героично, било затворено-страхливо-социалистично. Но „Лола – секс, мусака и революции“ не е за тях. И по-добре. Замислянето вреди на спокойствието и рахата.
От същия жанр
