Първоначално мислех, че „Лондон“ на Едуард Ръдърфърд е история на града, но бързо открих грешката си – това е мащабен романизиран поглед към живота в британската столица от основаването на града, а в първия том се проследява периодът от времето на Цезар до края на Средновековието. По подобие на историите, които разказват Борис Акунин в романизираната му “История на руската държава” и Ерик-Еманюел Шмит в поредицата „Пътуване през времето“, и тук гръбнак на сюжета са членове на няколко семейства, „добрите“ от които си предават отличителни физически белези. За удобство в началото са поместени както карти на Лондон, така и крайно полезно родословно дърво, в по-късните истории прибягвах до него за ориентир. А самите отделни разкази се поместват в ключови за развитието на града периоди, но до голяма степен си приличат – класически фамилни саги, в които на фона на постоянно променящия се Лондон се развиват драматични събития, основно свързани с любовни истории, мечти за забогатяване и политически крамоли. Като стил книгата може да бъде оприличена на чудесния исторически епос „Устоите на Земята“ на Кен Фолет, двете творби се родеят като дух и богатство на езика, а в случая преводът на Боряна Дженабетска е както плътен и красив, така и си личи колко труд е вложен в издирването на историческите реалии.
Както споменах вече, книгата започва с нашествието на римляните и опита на местните племена да се опълчат на легионите на Цезар. След това събитията прескачат към средата на трети век, когато римската власт е добре установена и е гордост някой да се нарече гражданин на Рим, а фалшифицирането на монети е добър начин за замогване. Тук Ръдърфорд скри едно съкровище, което очаквах сетне да изплува в удачен момент. Следва началото на седми век и борбата за налагането на християнството и изтръгване на езическото влияние – но духовниците не се свенят да адаптират своите религиозни постулати към местните традиции. Навярно неизбежен е разказът от средата на единайсети век и идването на Уилям Завоевателя, тук вече краските се сгъстяват и историите започват да преливат една в друга, не прескачат поколения, а само броени години. Проследено е издигането на Тауър, на Уестминстърското абатство и живота на духовниците в него, а с леко прескачане с век напред авторът се спира и върху зараждането на класически митове като този за Робин Худ при властването на Ричард Лъвското сърце, крамолите около чийто престол са фон на друга драматична история. Вече в края на тринадесети век погледът на автора се спира върху управляваните от църквата доходоносни публични домове, прогонването на евреите. нахлуването на множество нежелани от местните емигранти (о, иронията!), както и с бурното развитие на гилдиите. В края на тома вече място намира и Черната смърт, която променя целия континент, а като герой се вмъква самият Джефри Чосър, който пописва там това-онова, докато превратностите в живота му го водят към творбата, с която ще остане в историята.
Наистина епично платно тъче Едуард Ръдърфърд в „Лондон“, героите му често са наивни аутсайдери, а в името на любовта се извършват всякакви геройства. Но по-важни от самите малко милозливи истории за добри дела и коварни предателства ми се струват служещите за фон описания на живота в Лондон, които авторът уверява, че са извлечени от автентични източници. Това е история, която начева с друиди и разпокъсани племена, преминава през много превратности и нашествия до формирането на нещо подобно на обединен народ от шарените съставки на всички придошли, авторът умело вмъква информация за появата на различни термини от съвременния английски, как и защо са изградени знакови сгради и места, оцелели до наши дни, отделя много внимание на различните занаяти и как от тях произлизат добре познати до днес фамилни имена, а няма как да не обръща внимание и на някои владетели, които рядко са показани в твърде положителна светлина – но пък обичайно заемащите централно внимание войни и битки биват само споменавани. По-важни са събирането на данъци и бунтовете, до които те водят, когато се прекали, пожарите, които застрашават дървените къщи, борбата между религиозната и кралската власт и дори опитите за самоуправление на самоуверени търговци, сключването на бракове по сметка и проблемите с унаследяването на богатствата, но и на благородническите титли.
По тези страници Лондон е кипящ кошер от противоборства – а в първия том на романа той е още много далеч от глобалната си роля, която ще получи в следващите векове, така че чакам втората част с нетърпение определено. Преди нея обаче ще прочета друг роман за знаков град на автора – „Париж“.
От същия жанр
