Мисля, че по-смело се хвърлих в дълбокото само веднъж – когато се примирих, че продължението на великата фантастика „Слепоглед“ няма да излезе на български и прочетох „Echopraxia“ в оригинал, макар да съзнавах, че с тежкия стил на Питър Уотс ще си имам проблеми. Същото си знаех, че ще се отнася и до Чайна Миевил – обичам този чешит, неговите „Градът и градът“, „Морелси“ и „Посланическото градче“ са ми сред любимите откачени фантастики, но вложените в тях идеи, особено в последната, ги правят нелеки за четене и в превод. Но пък когато човек е под карантина, може да си позволи да опита нещо различно, така че започнах „Looking for Jake and Other Stories“, почти спазвайки ритъма на два разказа дневно, един сутрин и един вечер.
В този сборник разказите на Миевил до един се развиват в Лондон и имат определен призрачен оттенък. В първата история по улиците на британската столица хора изчезват постоянно, като неясно какви същества причиняват тези събития (сходна е и тематиката на последния разказ, в който поне врагът е ясен: отраженията от огледалата успяват да напуснат своите затвори и атакуват човечеството със свирепа мощ). Във втория разказ главен герой е човек, който разговаря със сградите, и по-точно с вградените в тях кости на починалите. Третата история е за игрална зала за деца в голям магазин, където понякога се появява едно дете, което никой не е оставял. Следващата е за пътуващи между различни градове улици, които воюват помежду си. Следва мрачен разказ за фамилиара на един вещер, който извървява еволюционен път за кратко време, за да се изправи срещу отхвърлилия го негов създател. А един кратък разказ е посветен на мозъчни червеи…
Следва история за една бяла стая и същества, които се крият в текстурата на стените. После е друга за човек, който получава мистериозни послания вътре в случайните си покупки, които го карат да върши странни неща – и какво следва от бунта му. В следващата възрастен мъж си купува нов прозорец само за да установи, че той гледа към друго небе – и че зад него има някой, който не му мисли доброто. Друг показва борбата на хакер със сайт за дарения, зад който се крият тъмни деяния. Следва много забавен разказ за близкото бъдеще, когато Коледа е патентована и за всеки от традиционните елементи трябва да се плаща здраво. А после идва история за налагане на модификации на телата на престъпници и как един от тях използва своята, за да се превърне в нещо като Робин Худ за народа. В края е вмъкнат и кратък комикс за войници, които се появяват от нищото по улиците.
Хм, не планирах да кажа по нещо за всеки разказ, но така се получи. Забележителното е, че в „Looking for Jake and Other Stories“ Миевил използва изключително разнообразни писателски подходи, един с един не си приличат, всяка история е оформена по различен начин и за мен поне тази обединяваща „призрачна“ тематика бе и своеобразен реверанс към класическата готическа литература. Определено четенето на Миевил в оригинал не ми беше лесно, но веднъж потопен в историята, я следваш, защото ако при него нещо е сигурно, то е, че нищо не е сигурно, не знаеш къде ще те отведе, особено го доказа с последния и най-дълъг разказ, този за войната с отраженията-вампири.
И все пак си пожелавам да видим още романи на Чайна Миевил на български… въпреки всичко.
