“Лора от сутрин до вечер” на Димитър Коцев – еднодневка по софийски

Я, нещо свежо. И забавно. Е, да очакваме и да е написано добре, е малко прекалено, но няма да мърморя чак толкова, както си ми е привичка – литературният дебют на Димитър Коцев – Шошо, преродил се след шест години в името на излезлия филм по нея (може и да сте го гледали вече, аз не съм), който вероятно е още по-забавен според това, което прочетох за него.

“Лора от сутрин до вечер” е наистина Лора от сутрин до вечер. От махмурлийската сутрин до късната пиянско-надрусана вечер. Е, авторът е набутал малко твърде много действие в този ден – например срещата в марихуанения апартамент е напълно излишна за действието, но купонът си тече упорито и безпрепятствено. Замесени са трима приятели, кой от кой по-голяма скица – Гладкия, който винаги има пари, винаги му е весело, винаги всичко е ок; Тихо, зам.-икономически министър, който мрази медиите и нощем обича да драска неприлични графити; и Лора, естествено, която го дава много ларж, но на мен по-скоро ми бе антипатична с непрекъснатите си чудения какво прави с живота си и защо й се случват такива неща.

На всичкото отгоре тя безметежно харчи едни мръсни пари, спечелени от прикриване на банкова сметка за наркосделки – но това според автора ясно е пренебрежимо и няма отношение към колко готина-яка-пъстрокрила е хайлайф Лората, която предната вечер се е изчукала ей-така с барман, с който само се е ебавала до момента (е, да, зарчетата, забравих). До края на деня на тази страхотна Лора й предстоят два сблъсъка с материалния свят, ново изчукване в подземен гараж, двукратно напушване и накрая отрязване с некачествено екстази, сред която омая ще трябва да се оправи и с типовете, дето я преследват, че и неколците разярени таксиджии (един от тях оповръщан) – момент от книгата, който според мен е сложен от чиста злоба, но това си е авторовата свобода, нали?

Хм… не знам защо станах толкова критичен в един момент. Книгата наистина ми хареса – лека, забавна, завъртяна около магическа история с шест особени сребърни зарчета, които изпълняват желания и появили се от нищото типове, които държат да ги отнемат от техния притежател – Гладия, пичът без проблеми. Дразнещо е, че цялата история на заровете бива разказана още в първите страници, докато един по-опитен писател определено би разхвърлял разкритията из книгата и би удължил удоволствието, но нейсе.

Картинките! Да, картинките! Страхотно хрумване всяка страница да има куп малки картинки, които следват действието и го окарикатуряват по великолепен начин – да, да, да! Те напълно компенсират неопитността на перото и гротескните действия на героинята.

Странна работа. Преди 10 минути оставих книгата с ясното усещане, че ми е харесала, може би без пространните разсъждения на тема любов и приятелство тук-таме, но както и в “Машини за любов” (опа, това ревю още не сте го чели, усетих се) сякаш е неизбежния пълнеж към действието. Но с първите редове на този текст установих нещо, което не си признах още в началото – Лора много ме дразни, а трябва да е забавната главна героиня.

Без значение, книгата е много плажна и весела, по един наивен и забавен начин. Обезателно ще гледам и филма, мисля, че изборът на актрисата за главната героиня е визуално сполучлив, точно така си я и представях през цялото време.

Хайде, мятайте заровете!

Лора се е харесала на нейната съименничка от “Read with Style”, която е ревюирала доста по-положително романа в “Аз чета”, но пък пак там Алекс се изказва по-зле и то мен…