Патрулите си ясни – който ги е чел, знае, който не е – е изпуснал. Сергей Лукяненко е сред малцината популярни и у нас руски автори, при това напълно заслужено. Не съм чел още всичко негово издадено на български, двата тома на „Спектър“ за това лято съм си ги предвидил, но тук съм писал за „Геном“, „Студени играчки са звездите“, „Звездната сянка“, „Чернова“ и „Белова“, „Кваzи“. И когато разбрах, че ще правим неиздавана досега негова книга, „Лордът от планетата Земя“, още повече в любимия ми жанр на космическата опера… е, ясно е, че се зарадвах. Затова и скоро след излизането ѝ дадох един уикенд – три приключения са събрани зад красивата корица на Фиделия Косева, в които едно обикновено момче с не твърде безукорно минало в руското беззаконие поема на шеметни пътешествия из една разкъсвана от противоборства галактика.
Сергей Лукяненко увлича във фантастично приключение с умерени фентъзи елементи като битки с мечове, които се притъпяват от въздуха, и неизбежните големи космически сблъсъци. Защото Галактиката ни е повече от опасно място, а всички сякаш са полудели и се бият едни с други – далеч в миналото е останала всемогъщата цивилизация на Сеячите, които са посяли митични високотехнологични Храмове на всички планети… с изключение на Земята. Тези Храмове са неунищожими с каквото и да е, а крият и невиждани тайни – ако една истинска религия е имало във вселената, това е тази към Сеячите и битките, които те са водили срещу неизвестен враг. Около техните тайни се въртят и премеждията на главния герой, този храбър Лорд от планетата Земя, който преди години е спасил едно момиче в парка, то му е дало пръстен, а сега го е повикало на помощ, защото родната ѝ планета е в опасност.
Без да се колебае, той се втурва да я спасява, бие се с могъщи противници, открива и използва чудновати древни артефакти, без и за миг да се усъмни в себе си и своите възможности. В трите части, посветени на неговите приключения, той не само спасява принцесата, както си е редно, но и поема из галактиката, забърква се в какви ли не бели, започва война с откачена секта, която иска да унищожи Земята, а в крайна сметка му се налага да иде и в бъдещето, където извънземен враг застрашава цялата галактика. Срещата със Сеячите се подразбира, а около тях има мистерии, които ще повлияят на всичко и всички.
Ако вече сте чели книги на Лукяненко, бързо ще се ориентирате и навярно ще се досетите за някои неща, аз нямах проблем с това, ако не друго, той е устойчив в моделирането на събитията и ролята на Земята в тях. Първото приключение определено е приятно встъпление с типичен приказен сюжет (чак до нахлуване в строго охраняван дворец с високотехнологичен аналог на летящо килимче), хареса ми как второто обърна разбирането за първото с главата надолу, там беше същинската забава, а третата част вече бе насилена и тягостна. Лукяненко внезапно реши да дълбае все по-навътре из психологията на човешкия и нечовешкия разум, да преброжда миналото, настоящето и бъдещето и да търси начин да направи епопеята си колкото се може по-мащабна – но не позволява и за миг фокусът да се отклони от нашия Лорд, също както при Патрулите постоянната главна роля на Городецки додеява в един момент.
„Лордът от планетата Земя“ е хубава фантастична приказка, която използва всички елементи от Златната ера на фантастиката преди десетилетия, един реверанс към големите приключения, които толкова обичахме като деца. Типично за руските автори, има и допълнителен пласт задълбаване на философско ниво, което ще се хареса на някои, на мен просто ми досади към края, не обичам герои, които нямат слабости.
