Двама срещу седем или дори повече.
Без време за подготовка.
Без елемент на изненада.
Изправени срещу укрепена позиция без уязвимо място.
В безнадеждна ситуация.
– Готови сме – каза Ричър.
Хубавото на дългите трилър поредици е, че можеш да прескачаш спокойно – добрите автори правят нужното, за да са романите почти самостоятелни, при все че следват и някаква обща обединяваща нишка. Затова и макар наскоро да прочетох двайсет и седмата книга от поредицата за Джак Ричър – „Без план Б“, то прескачането до единадесетата – именно „Лош късмет и неприятности“, се случи плавно като умело сменяне на предавка в точния момент.
А и няма да си кривя душата, старите са си по-добри, и тази не прави изключение, макар с доста да се отклонява от „канона“ на повечето негови, които съм чел – като вълк единак Ричър слиза напосоки в някое градче, мигом забелязва кривини и се заема да ги изправи, като пътем изпочупва главите на лошите (типичен пример – „Едно на милион“). Тук обаче имаме връщане в миналото на Ричър и той дори има не просто помощници, а почти равностойни му партньори – и те са наистина нужни, защото срещу им са врагове, които могат да се справят именно с такива като тях, бивши топ професионалисти, от които се очаква да могат да победят всекиго и всичко. А това е… неочаквано.
От миналото на Ричър долита зов – по странен и типично лийчайлдовски начин някой иска да се свърже с него, като едновременно с това го подлага на проверка, за да разбере дали още е достатъчно добър. Е, достатъчно е, както добре знаем. Някогашният му екип военни следователи точно е намалял с един, а жертвата е убита някак нагло и показно. И докато отговаря на призива, Ричър разбира, че останалите от екипа не отговарят, сякаш и на тях се е случило нещо доскоро немислимо. И с малка помощ се заема да разплете тази загадка, като поема из животите на хората, които са били като него, но са решили да се опитат да живеят що-горе нормално. Но това не им се е получило. Както и на самия него не се е получавало никога. Едно след друго разкрития ще ги отведат до невероятната истина, а Чайлд блестящо ни поднася обрат след обрат, убийство след убийство, за да се стигне до гръмотевичния завършек, както си е редно.
„Лош късмет и неприятности“ е сред наистина добрите книги от поредицата, забавлява ме от първата до последната страница, позволява и да надникнем в миналото на героя, и вдълбочава неговия легендарен образ. Чудя се колко ли страхотно е било да се следи тази поредица хронологично, така, както Чайлд я е поднасял, но нейсе, не е често срещано да хванеш навреме нещо, което ще продължи толкова дълго и ще е толкова добро. Но е хубаво, като можеш да се вклиниш овреме определено. Малко по малко ще прочета всички от поредицата, нямам съмнение, то и вече я преполових всъщност…
