Лошата маймуна е най-малкото зло

  Ако си търсите перфектната книга за плажа, спрете – намерихте я. Карл Хайсън силно ме впечатли още с „Голото къпане“, сега с „Лошата маймуна“ затвърди мнението ми е, че е сред най-добрите „леки“ писатели, които съм срещал. Чудесна и свежа комбинация от криминална история и много хумор, допълнени с изобилие от трагикомични ситуации, симпатични или антипатични герои по образец – и в двете книги ще откриете едни и същи съставки, точно като за разпускане.

   Андрю Янски не е типичният полицай – най-малкото защото е отстранен от работа, след като завира накрайник на прахосмукачка в задните части на неприятен богаташ, с чиято жена спи. Постъпката му е рицарска, но това не му спестява публичното осмиване, след като клипчето е качено в YouTube, което автоматично му отнема значката и го поставя в положение да поеме унизителната длъжност на санитарен инспектор. Което пък, от своя страна, му причинява загуба на апетит и живот в постоянен кулинарен стрес, след като се запознава отблизо с реалността в кухните на преди любими заведения. Не стига това, а и точно пред дома му някакъв предприемач строи сграда в разрез с ограниченията във височината… и му скрива изгледа към океана, едно от малкото останали му утешения. Какво още… е, да, жената, заради която е уволнен, се оказва бегълка от правосъдието (прелъстила малолетен, докато била негова учителка), а по съвместителство трябва да съхранява и човешка ръка във фризера си. Едно от малкото утешения е, че покрай ръката се запознава с красивата лекарка-патоанатом Роза, та гореща любовна история ще да има, но сред нея ще се намесят сериен убиец, вуду-вещица, зла маймуна. Сеир да става.

   Карл Хайасън развива страшно забавна история, започнала с плуваща, наръфана от акулите ръка, мине се през борба за наследство, откриване на мащабни измами на американската здравна каса, строителни недомислици по тропически острови… всичко това поднесено с много хумор и симпатия към Янси, който трябва да понесе бой и куп проблеми, че и няколко срещи със смъртта, преди да разкрие какво се случва. През това време успява да влуди новия си съсед, а и открива, че когато си има работа с луда жена, нечия къща задължително ще да изгори 🙂

   „Лошата маймуна“ е удоволствие от началото до края, единствено една корекция още да беше направена на книгата и дума напреки нямаше да имам. Ще наваксам с единствената, която не съм чел на Хайасън от издадените на български – „Стар Айланд“. А на вас твърдо ви препоръчвам този автор.

  Още едно мнение има при „Книжен Петър“.