Дочакахме си я – след страховития завършек на „Мъст“, в която Бънк Ромеро и неговата любима вещица Барбара Кейн се оказват бегълци от Унтерщат, където антимутантските настроения, умело подкладени от политически опортюнисти (колко приличат събитията на действията на тукашните псевдопатриоти), ги заплашват с гибел. В „Лов“ двамата се озовават на борда на огромен космически кораб, прикриват самоличността си с магия, а поредната загадка за разрешаване за Бънк го очаква още там – и в тази непривична обстановка смъртта дебне от неочаквано място. Втората история се развива на планетата Ендевър, където двамата бегълци за техен ужас за първи път се озовават под открито небе – но както и на родната им планета, и тук политиката и престъпността са се преплели и двамата скоро се оказват под прицела на неуловим убиец (с готиното реймъндчандлърско прозвище „Мъжът с диамантените юмруци“), който използва крайно оригинален метод за премахване на жертвите си. А преследвачите им никак не са далеч.
Но и двете истории са само встъпление към тази, на която Минчев акцентира – и която е така прекрасно изобразена от Таня Минчева на корицата: „Шах с пешката“. Крайната им цел, планетата Ороборос, е откачен свят, в който хората оцеляват само защото са изцяло изолирани от дивата природа, в която всичко е еволюирало от свирепо по-свирепо. Всъщност мога да направя директна аналогия с алтернативната Земя от „Дружество за опазване на кайджута“ от Джон Скалзи, но без големите като планини чудовища. На тази планета властта е поделена между арогантно богати домове, които ту си сътрудничат, то се конкурират, а Ромеро и Кейн (все така дегизирани под чужди самоличности) очакват да си прекарат чудесно на сватбата на сина на детектива с една от местните принцеси. Но – както може да се очаква, всичко бързо се оплита, сложното противоборство между отделните домове взема превес, извършен е атентат и уменията на Бънк отново са нужни… но в този непознат за него свят е лесно да направи погрешни стъпки. За моя радост тук той е лишен от мутантското си обоняние, което му налага да използва други начини да разкрива истината. А скоро ще му се наложи и буквално да се бори със зъби и нокти за оцеляването си, защото немислимото се случва и той се оказва сред дивата оробороска природа – и ловът за драгоценната му вълколашка кожа е открит.
Сега, важно предупреждение. В никой случай не отгръщайте на последните страници, дори само да проверите колко на брой са – 414 са, ето, да знаете. В края в само няколко думи е скрита важна тайна и няма как да не ги прочетете, ако взорът ви падне върху тях. Буквално минах последните две страници, прикрил края на текста с длан 🙂 Иначе „Лов“ е някак по-различна от предишните книги от поредицата (са сведение: „Нюх“, „Бяс“, „Стръв“ и гореспоменатата) – личи си, че в първата история на космическия кораб той се чувства някак неуютно, а и втората е по-скоро просто преходна, за да се стигне до същинската с аристократичната сватба. Предполагам, че точно от апокалиптичните последствия в края на книгата ще начене и финалната част, „Мрак“, и действието ще се върне в Унтерщат, където още куп тайни стоят и си чакат разтайнването.
Все така съм убеден, че това е най-жизнената жанрова поредица от наш автор от много години насам – и я препоръчвам.
