Този ленив син Дунав – реката на родния ми град пренася през времето безброй истории, докато векове наред водите му мият бреговете на толкова държави. В „Ловецът на пеперуди“ обичаният Костадин Костадинов, чийто сборник „Заливът на Ифигения“ преди години ме трогна, рисува красивата картина на остров, обречен да бъде залят от водите на реката, сполучливо оприличен на дунавска Атлантида на задната корица. Островът е силом почти обезлюден, но един неочакван посетител е достатъчен, за да бъде възхитена публика за една последна приказна история, но пък каква – Лазар Караиванов, свидетел на времето и говорител на живота в цялата му пъстрота, има какво да разкаже…
Много пеперуди се реят по тия страници – и истински, и мистични, особено последните привличат вниманието с появата си на гробовете на починалите, за да отнесат душите им. Костадинов гради своята притча около техните лекокрили долитания, ознаменуващи смъртта, която е чест гостенин по една или друга причина около Лазар, самото време около му е такова, опасно, величаво и трагично едновременно. Роден малко след Освобождението, той сладкодумно говори за своето детство, за запалването на пеперуденаа страст и на уменията, които тя изисква, връзките, които му създава със света. Истинският му живот обаче започва след смъртта на баща му и заселването му на Ада Кале, особен дунавски остров с неясен статут, където всичко може да се случи, а контрабандата е добър начин за добиване на богатство.
И преживелиците на Лазар се заточват – една след друга се сипят истории, а сред тях се стреля по турското знаме, летят ножове, циркови номера очароват многонационална публика, цял-целеничък император черпи с бира, а Гоце Делчев дели тютюн с четниците си… Сетне крушата, както винаги, не пада по-далече от дървото и момчето поема по пътя на революционната кариера като баща си, където се превръща в мрачна легенда, докато преследва враговете на българите и особено един неуловим бей. Но съвестта се оказва по-силна и след като е осъден на смърт за неподчинение, смелият младеж тръгва на дири пристан в Атон, а по-натам неспокойната му душа го отвежда и пред султанските очи на Абдул Хамид II, и към руските простори и революционните събития от началото на миналия век, и до Северна Америка при Бъфало Бил, и на юг при диво амазонско племе… А едно дърво с 88 листа бавно се изпълва с пеперуда след пеперуда, с душа след душа, с история след история… Та до тази последната, която ги събира всичките в красива балканска приказка.
Влязох в „Ловецът на пеперуди“ като в дом – историята отпочва от спусканията с каяци по Дунава, чиято спирка до стените на „Баба Вида“ навестявах като дете всяка година, а споменът от шарените палатки и чуждоземната реч е все така жив в мен. А след това полумагическият реализъм на Костадин Костадинов ме понесе точно както всяко лято ме носеха дунавските вълни, почти е нямало ден да не сме около и в реката, тя бе център на нашето детство, точно както и в това на Лазар на неговия изпълнен с тайни и чудеса остров. Неговите световни странствания привличат вниманието със своята екзотичност, а сладкодумната ритмика на писателя отмерва бавно изтичащото време, преди полетът на поредната важна пеперуда от един преважен списък да ознаменува още една кончина и началото на нова посока за неуморния Лазар, който възкръсва пак и пак като библейския си съименник в нови и нови причудливи роли. Роман за неспокойния дух на нашите предци и на умението им да се нагаждат към всичко – и някак винаги да остават верни на корена си. Дори той да е обречен от неумолимия ход на времето.
От същия автор
От същите жанрове
