Опитах се да си запазя „Ловци на глави“ непрочетена колкото се може по-дълго – е, толкова успях: месец и нещо след „Среднощно слънце“ и три месеца след „Нож“. Сега вече съм изчел всичко издадено от Ю Несбьо на български и мога само да вия към луната от яд. Не че ще помогне.
В разрез с поредицата за Хари Хуле, чиято мрачна дълбочина се нагнетява книга след книга, в този самостоятелен роман началото си е направо хумористично. Несбьо ни запознава с професионалния ловец на глави Рогер Браун – най-добрия в бранша за намиране на кадри, човек с несравнима проницателност и умение да извади винаги вълшебния заек от цилиндъра. Той живее идиличен и доста скъп живот с красивата си съпруга, която има страст към изкуството – затова и му се налага да си докарва допълнителни доходи, като краде скъпи картини от домовете на хората, с които се среща и които непредпазливо му доверяват какво притежават в опит да спечелят възхищението му.
До момента, в който се натъква на един ловец на глави от по-класически тип. Граф е бивш военен с мрачно и изпълнено с насилие минало, който се е издигнал в корпоративната стълбица и доскоро е бил начело на важна компания. И сега е идеалният кандидат за техен конкурент, който отчаяно си търси ръководител с опит. По-сладкото за Браун е, че Граф притежава безценна класическа картина, считана за изчезнала по време на Втората световна война. По-горчивото е, че същият този страхотен кандидат се оказва и съперник за сърцето на съпругата му – центъра на живота на корпоративния ловец на глави. И започва война. Която по изпитания маниер на Несбьо се превръща в кървава касапница с куп неочаквани обрати.
„Ловци на глави“ е едновременно сатира на корпоративния свят, в който понякога всичко е на живот и смърт (не буквално обикновено, де), и заплетен трилър с няколко наистина гадни сцени и обичайните за Несбьо заплетени ситуации, в които читателят бива умело залъгван и после цапардосван здраво. Едновременно личи, че това е стар роман на автора, че още не е наточил блестящите си умения, но и това може да е само внушение, защото всичко сравнявам с поредицата за Хари Хуле – ако бях прочел първо тази книга, щях да съм адски, адски впечатлен. Само да беше по-дълга, тия 250 странички за ден изчезнаха 🙁
