От Финландия пристига поредният откачен скандинавски трилър – „Ловци на вещици“ на Макс Сеек, в който този път е намесен и окултен елемент, тъмното в човешката природа тук сякаш прелива и извън нашия свят, след като някой решава да си играе на отмъстител за греховете на човечеството. А за да е още по-забавно, серията убийства са копирани от знакова фентъзи поредица, но ако в нея са просто развлекателни, в света на младата полицайка Йесика Ниеми са ужасяващи.
Всичко започва в богаташката къща на писателя Рогер Копонен, който е забогатял заради издадената на куп езици негова поредица „Ловци на вещици“, която докосва правилните струнки в жадуващите за кървави развлечения читатели. Докато изнася лекция пред очарована – не изцяло – публика, някой прониква в къщата му и убива красивата му съпруга, като дегизира тялото ѝ така, че да съвпада със сцена от неговата книга. Полицията се заема със случая, а ситуацията скоро се усложнява с намирането на още едно тяло, загадъчен надпис в снега и в крайна сметка качването на клип в мрежата, свързан с убийството. А върху Копонен е извършено огнено покушение по пътя към дома му, въпреки което скоро е заснет съвсем спокоен и видимо жив на един перон… нищо не се връзва в цялата история, а Ниеми и колегите ѝ са под напрежението и че с тяхния шеф нещо видимо не е наред. Скоро се разбира и че черната рокля, с която е облечен трупът на съпругата на писателя, е специална, и не е единствената поръчана… нови жертви се задават, а те до едно копират литературната фантазия. Някой някъде си играе на ръка на отмъстително божество, а причините са крият в миналото.
„Ловци на вещици“ е с доста заплетен сюжет, определено Сеек си знае работата и завързва сюжетни възли в цялото протежение на книгата – чак до последната страница, която ме остави объркан до голяма степен: точно мислех, че всичко е вече ясно, че случилото се е получило своето логично, макар и тотално откачено обяснение, но ето че подканата да чакам следващата книга е налице. Окултният момент, този отглас от миналото, когато невинни жени са били изгаряни на клади (сещах се за „Чук за вещици“ на Вацлав Каплицки, докато четях тази), е комбиниран със съвременните прояви на крайности в мисленето, които също като религиозните догми довеждат до страховити изстъпления.
От същия жанр
