Луси Фоли определено ме впечатли със „Списъкът“, в която една бляскава сватба се превръща в грандиозно фиаско, гарнирано, разбира се, с труп. Същата завръзка има и в нейния нов заплетен трилър, „Ловът“, в който група стари колеги от Оксфорд се събират не за сватба, а за празнуване на Нова година – но няма да им се размине нито грандиозното фиаско, нито трупът.
В началото изглежда, че човек ще се загуби сред неколцината различни герои. Редуват се кратки глави от гледната точка на всеки от тях, но овладяното перо на Фоли позволява човек да вникне в наглед безобидната динамика на едни приятелства, изградени още през студентските години, които криво-ляво са се съхранили след завършването. Сега обаче определено всичко, което ги е свързвало, вече не е достатъчно да ги задържи близки. Има един невидим психологически ластик, който може да се разтегне силно, докато хората растат и се променят – и който се съкращава рязко, когато те се съберат със свои съученици от едно време. Рязко и нежелателно те отново влизат в ролите си от едно време, лидерите на глутницата отново завяват своята водеща позиция, а някогашните следовници, дори да са преуспели и да са избягали от тази си поддържаща роля, пак се оказват в тяхната сянка. Точно тук и се крие тънката и постепенно все по-заплашителна линия, която историята на Фоли следва. Едни зрели хора усещат, че деградират бързо до някогашните си роли от студентските години, а бунтът на сегашните им Аз-ове, гарнирани с новопридобито самочувствие, гарантират интересни преживелици.
И да, знаем, че има труп. Но не знам кой точно е бил убит, също не знаем и кой е убиецът. В течение на броени часове една компания от галеници на съдбата, които могат да си позволят да избягат далеч от големия град и да се усамотят в богаташко имение в шотландските планини, където да усетят и тръпката на ловната страст, ще се превърне в дивашко племе, което иска да получи изкупление за всички крити тайни. А тайни имат всички, някои повече, някои по-малко, но тези, които преди са изглеждали недосегаеми, сега ще бъдат свалени и оваляни в калта. Броени часове – наистина точно толкова са нужни, за да се превърне едно малко досадно новогодишно парти с поотчуждени приятели в изпълнена с омраза конфронтация. А самото място, което са избрали за своя празник, също крие своите тайни.
В „Ловът“ Луси Фоли отново демонстрира чудесното си умение да разказва една и съща история през различни очи, като както гради основното действие, така и ни показва колко различно изглежда всичко, когато бъде погледнато от друга гледна точка. Можем да разберем всеки от героите в това, което прави, едновременно можем да разберем и недоволството на всеки от другите за решенията, които се вземат по наглед основателни причини. Тайните от миналото ще излязат до една наяве, а това и ще доведе до отдавна стаявано развихряне на гнева – а когато това се гарнира и с крайностите в миналото на персонала, който трябва да се грижи за гостите, няма как всичко да не се обърка. Единственото, което не ми допадна, е решението за сексуалността на една от двойките, която всъщност изглеждаше като пришита изкуствено към цялата добре режисирана драма, и някак се чудя дали я е имало в оригиналния замисъл на авторката.
От същия автор
Още по темата
