Жените, жените! Всяка, с която съм спал, съм я обичал. И в никоя не съм бил влюбен. Човек може истински да обича само жена, с която не е спал. Дъщеря си. Или онази, която му е отказала – въпреки чара, въпреки ухажването, преследването и натиска!
Златко Ангелов се завръща с „Любов на Boogie Street“ след чудесния си сборник „Еротични спомени“. И ако в последните години откровената порнотия се завърна триумфално по рафтовете на книжарниците, то тук преживяването е различно. Златко въвежда в света на деликатната еротика, където желанието да направиш нещо и поривът към него са по-разтърсващи от преживяването на сливането на телата в необуздан танц. Той залага на движението по този режещ връх между разпалване на желанието и утоляването на нуждата – и не винаги избира посоката на залитване, по-скоро съумява да запази равновесие и да накара читателя да се вгледа в себе си, да избере сам възможната посока на утоляване на собствените си нужди – дали от емоция, дали от физически контакт.
„Любов на Boogie Street“ не е точно сборник, не е и точно роман. Три истории, които преливат една в друга, всяка от които наситена с различен тип любов и страст, с различен тип домогване до тях. И ако първата, тази, която най-много ми допадна, е с класически сюжет за застаряващия плейбой с увлечение по единствената жена, която не може да има, то следващите две са по-сложни – Ангелов не се опитва да кара по удобната магистрала, а свива по черните пътища на сложната човешка сексуалност. Героинята от втория разказ е в сериозна връзка с жена, но в желанието си да има дете се съгласява да прави секс с внимателно подбран по обективни критерии мъж – и това я променя неудържимо. В третата история пък Златко се завръща на родна земя в разказ за една вечна любов, но тук не ми допаднаха нещата, признавам, тази обсесивна отдаденост на един човек вовеки ми е неразбираема.
Трите истории преливат една в друга с общи герои, но нямат много допирателни, освен чисто фактологичното доразкриване на случилото се в предните страници – мисля, че ми липсваше чисто писателския трик вече случила се сцена да се покаже през други очи и внезапно да придобие различна окраска. Златко избира да описва живота като страничен наблюдател на живи, дишащи хора, затова и което вече се е случило, си остава такова, непроменимо. Затова и смъртта не е неглижирана, а присъства начесто, воглаве със старостта и хора, живеещи в дните на отминалата си слава – и все пак толкова красиви и истински в своите залези.
Сексът е лесен – усвоява се като шофирането. Любовта е трудна – за нея се иска и природен талант. Освен това тези луксозни жени не бяха срещали мъже, които търсят любов, нито пък бяха научили от бащите си, че мъжете са слаби и уязвими, защото не искат да признаят колко дълбока е нуждата им да бъдат обичани.
Преди време, когато четох „Еротични разкази“, написах следното: „Сексуалността е също до голяма степен вътрешна, прогаряща мислите, неутолима от нищо, дори и телесното удовлетворение е безсилно пред нея – тази сескуалност иска пълното сливане, което е близко до невъзможното.“ Това се отнася твърдо и до „Любов на Boogie Street“, двете книги са в една посока, в една тоналност – на проникновеното разкриване на вътрешния свят на хората. И след прочита според мен е нормално човек да си даде сметка за свои си неща, тайни, които е скривал от всички (кой ли няма такива?), да ги извади поне за себе си на светло, да им се полюбува, да се помири с тях – и да си даде прошка за грешките, ако не е съумял да ги изкупи навреме от страх или неумение.
Прави впечатление, че стилът на Златко Ангелов има нужда от още редакторско доизглаждане, личи си, че живеейки космополитно, той мисли и пише не на български. Мисля, че след едно такова изглаждане ще стане по-достъпен за българския читател, ще прокарва универсалните си внушения по-лесно, ще дълбае по-лесно навътре в душите.
От същия автор
От същия жанр
