Откакто се преместих, твоите писма останаха на прага на живота ми – жалки посланици от един отмрял свят, изгубили се по пътя овехтели картички, чиито цветове са съвсем избелели.
Все не ми остава време да се заровя в „Папагалите от площад Арецо“, но „Любовен еликсир“ е с дължината на кратка новела, пък и едър шрифт, идеално за морна петъчна вечер с джин, тоник и лимон за вкус. Книгата силно ми напомни на „Синята брада“ на Амели Нотомб заради съградения игрив, макар и дистанционен диалог между двама души, естети и с вкус към живота. Ерик-Еманюел Шмит ги разделя от океан, поставя любовта в минало време, заковава ги в антагонистични позиции, в които лесно се припознават обичайните мъжки и женски позии по отношение на любовта:
Той, Адам, казва:
Как е възможно да се изправиш пред някой свещеник или кмет и да се закълнеш, че никога повече няма да докоснеш друга жена освен собствената? Кой разумен мъж би казал това без принуда?
Позорен е бракът и неговата клетва за вярност, а не изневярата, която ми изглежда като пробуждане на здравата природа.
Тя, Луиз, отговаря:
Не се ли умори от този постоянен лов?
На твое място бих умряла от скука.
Повторението на авантюрите никак не прилича на авантюра.
Но макар наглед всичко да е свършило, между двамата жаравата още блещука. Промъкват се спомени, съжаления, тъга по минали времена, когато всичко между тях е било пламък. Но животът продължава – той среща интересно момиче, която го влудява с необикновеността си, тя среща солиден мъж. Но писмата продължават да летят в двете посоки, дори и само за да премерват кой е повече напреднал в новите любови.
Времето не е съюзник на любовта, то е благоприятно само за приятелството.
С блестящо чувство за хумор Шмит показва колко трудно е да се прекрати една любов, да се надмогне нещо истинско. Дето е текло, пак ще тече, знам това вероятно по-добре от всеки друг 🙂 Но финесът, с който авторът повежда към развръзката, ме остави с отворена уста, и навярно само заради това новелата ми хареса всъщност много. Просто си беше като глътка свежо удоволствие, кратко, удобно, приятно и лятно. Пък да видим какво ще се случи с „Папагалите от площад Арецо“, макар че след „Одет Тулмонд и други истории“ нямам съмнение, че Шмит ще ме очарова.
