Отдавна ме подбутват да прочета някоя книга на Амели Нотомб, но все не се наканвах. Реших да го направя по време на последното „вечно дерби“, защото не вярвах, че дори и с тази розова корица може да има нещо по-трагично от случващото се на терена. Е, познах – мачът бе откровена пародия на футбол. От друга страна, „Любовен саботаж“, при цялата присъща шантавост и лекота, се оказа добро четиво, особено при факта, че Нотомб наистина е преживяла тия неща като дете (или поне създава това впечатление).
Действието тече изцяло през погледа и светогледа на 7-годишно момиче, дъщеря на дипломати, които в средата на 70-те са забити в Пекин, а децата им – в нещо като затворено гето, наречено Санлитун. Там родителите са твърде заети да воюват с енигматичната китайска система, а децата са напълно свободни – и се занимават основно с военни действия помежду си, с изграждане на съюзи и разнообразни унижения върху „пленниците“, част от които определено са далеч от невинно забавление. Детето гледа на света като създаден за собственото й забавление – докато не среща приказната Елена, в която се влюбва – и всичко се завърта.
„Любовен саботаж“ е иронична, хумористична и немалко драматична книга, наистина особена сплав, с която Амели Нотомб приятно ме изненада. Разсъжденията на момичето може и да отиват отвъд възрастта й, но не е прекалено, а войната на децата на фона на грозния комунистически Китай е благодатен материал и за забавни случки. На пръв поглед лека, книгата си има дълбини, в които стойността й се увеличава, като те са както в чисто политическата страна, така и в любовната, защото всеки помни колко неудържима е детската любов, колко съдбовна и непреходна изглежда. Книгата ми напомни малко на „Островът“ на Александър Секулов, а това сравнение работи само в нейна полза.
Разбирам добре, че тази книга не е типична и представителна за Нотомб, но щом ми е допаднала, това отваря широко врати за следващата. Да видим коя ще да е тя.
Още ревюта за книгата има в „Аз чета“, „Книгозавър“, „Четецът“.
От същия автор
От същия жанр
